Читать «Силата» онлайн - страница 50

Фей протегна ръка и откачи уокмена от колана на Дъг.

— Вече няма — заяви тя. — И аз им позволявам да обядват някъде другаде. Навън, може би. Имат моето позволение.

Сали побесня. Фей се подсмихна и поведе клуба извън столовата.

— Благодаря — обърна се към нея Диана и двете за миг впериха поглед една в друга. Каси се сети за горящите в кръг свещи на пътя. Нов етап в живота… Нима Фей беше обърнала нова страница? Щеше ли да се върне при сборището?

Следващите думи на Фей обаче опровергаха тази идея.

— Всъщност и вие може да обядвате в задната стаичка — каза тя. — Можете да станете дежурни. Той това иска…

— Иска да ни покори — прекъсна я Дебора язвително.

— Иска да се присъедини към клуба. Той е един от нас.

— Не, не е, Фей — сряза я Каси, сещайки се за сянката до скалата. — Нямаме нищо общо.

Фей й отправи странен поглед, но каза само:

— През последния час в стая С 207 има среща на дежурните по коридорите. Помислете си. Колкото по-скоро се присъедините към него, толкова по-лесно ще бъде. — Тя тикна уокмена на Дъг обратно в ръцете му и отмина.

Обядът не беше особено приятен. В двора пред училището беше студено и никой, освен Сюзан, нямаше голям апетит. Шон дойде късно, след като вече всички се бяха успокоили. Отново обсъждаха как да победят Черния Джон и пак стигнаха до извода, че им трябва сила. Сила, за да го разгромят. Трябваха им инструментите на посветените.

Всеки предлагаше да търсят на различно място. Адам каза — на плажа, най-вече около Залива на дявола, където господин Фогъл, бившият директор, беше убит от скалното свлачище. Според Дебора трябваше да търсят при старото гробище. „То съществува от седемнайсети век — беше обяснила тя. — Сигурно първото сборище ги е скрило там.“ Мелани и Диана обсъждаха дали могат да направят махало с кристал, който да проследи „бялата енергия“ на инструментите.

Каси седеше тихомълком до Ник, без да участва в разговора. Изпитваше глупаво и отчаяно желание да забрави всичко и да зарови глава в рамото му. Не познаваше Ню Салем добре като другите. Откъде да знае къде може да са? А и имаше предчувствие, че предстояха страховити, ужасни неща.

„Ще загубим“, помисли си тя, заслушана в разтревожените гласове на приятелите си. „Ние сме само деца, а той с векове е трупал опит. Ще загубим.“

Усещането за нещо лошо се засили с напредването на деня. Докато отиваше към последния си час, тя срещна Ник в коридора.

— Изглеждаш ужасно — каза той.

— Благодаря — опита се да се усмихне тя.

— Не, наистина си бледа. Добре ли си? Искаш ли да си отидеш вкъщи?

— И да напусна района на училището без позволение? — цитира Каси автоматично и изведнъж се озова в ръцете му.

Ник отвърна:

— Защо не си заврат позволението…

Каси само се притисна по-силно към него. Ник се отнасяше толкова добре с нея, искаше й се да го обикне. „Ще направя всичко възможно“, реши тя. Може би трябваше да се приберат на „Кроухейвън Роуд“, да отидат някъде сами. Ник не обичаше да проявява нежност пред хората.

— Прегърни ме — каза тя. И той го направи. После я целуна.

Да. Продължавай. Стани част от Ник… това беше безопасно. Ник щеше да се погрижи за нея. Вече можеше да спре да мисли.