Читать «Силата» онлайн - страница 49

На Каси й прималя. Спомни си Тъмницата на вещиците в Салем и как с Крис и Дъг бяха тичали по тесните коридори край малките тъмници. Стегалката я накара да изпита същото присвиване в стомаха. „Как е възможно хора да причиняват това на други хора“, запита се тя.

— … било част от историческото ни наследство — рече Ник и изви устни от отвращение. Каси усети, че и той се чувства като нея.

— Може ли да го обсъдим, докато обядваме? — попита Сюзан и премести тежестта си на другия крак. — Умирам от глад.

Но когато се отправиха към задната стаичка в дъното на столовата, където клубът обядваше през последните четири години, дребна фигура с рижа коса застана на пътя им.

— Съжалявам — заяви самодоволно Сали Уолтман. — Помещението вече е само за дежурни.

— Така ли? — попита Дебора.

Две момчета със значки се появиха от нищото и застанаха от двете страни на Сали.

— Така — заяви едното.

Каси надникна през прозореца на стаичката — днес пред нея нямаше тълпа — и видя русата глава на Порша. Беше заобиколена от момчета и момичета, които я зяпаха с възхита. Всички носеха значки.

— Ще трябва да седнете другаде — заяви Сали. — И понеже никъде няма достатъчно места за всички, ще трябва да се разделите. Колко жалко!

— Ще излезем навън — рече кратко Ник и хвана Каси за ръката.

Сали се засмя.

— Няма да стане. Забранено е храненето извън столовата. Ако тук няма места, ще ядете прави.

Каси усети как Ник се напрегна и силно стисна ръката му. Диана държеше Адам по подобен начин, а той беше вперил стоманен поглед в момчетата от двете страни на Сали.

— Не си заслужава — прошепна Диана и го накара да се успокои. — Той точно това иска. Хайде, да седнем там.

Сали изглежда се разочарова, когато тръгнаха към масите край стената. После очите й проблеснаха победоносно.

— Той е в нарушение — рече тя и посочи Дъг. — Има радио.

— Не е включено — сопна се Дъг.

— Няма значение. Самото носене на радио е нарушение тип А. Ела с мен, моля. — Двете момчета се спуснаха към Дъг.

— Ник, недей! Чакай… — задъха се Каси и застана пред него. Само това им трябваше, да се сбият в столовата.

Очите на Дъг заблестяха диво. Изглеждаше достатъчно луд да удари Сали, да не говорим за двете момчета.

— Водете го — нареди ликуващо Сали. Момчетата протегнаха ръце към Дъг, Дъг сви юмрук и замахна. Тогава в суматохата се чу гърлен глас.

— Какво става тук? — попита Фей, а тъмните й като въглени очи засвяткаха. Тя отново беше облечена в делови костюм, този път в черно и жълто.

Сали впи поглед в нея.

— Отказват да се подчинят на заповедите на дежурен — отвърна тя. — И той има радио.