Читать «Силата» онлайн - страница 51

— Леле-мале… Прилича ми на провинение тип А — чу се нечий досаден глас. — Проява на нежност на публично място, в разрез със сериозната и достойна политика на общественото образование. Ти какво мислиш, Порша?

Ник и Каси се разделиха. Каси се изчерви.

— Направо е отвратително — изрази мнението си Порша Бейнбридж.

Зад нея се беше събрала цяла тълпа дежурни. Очевидно отиваха на срещата. Бяха може би трийсет. Сърцето на Каси заби силно и бързо.

— Тя беше виновна — продължи Порша и сведе аристократичния си нос към Каси. — Тя го насърчи. Да я отведем.

— Хайде, мръснице — обърна се Сали към Каси.

Каси си спомни гнева и злобата в гласа на Сали, по време на разговора в тоалетната. На танците накара всички момчета да вървят по петите й с изплезени езици, включително и моето гадже. Оттогава Каси беше променила значително мнението си за самата себе си.

Ник гледаше групата дежурни със студено лице. Приличаше на стария Ник от времето, когато го беше видяла за пръв път. Студен като лед.

— Къде ще я водите? Наказанието за нарушение тип А е задържане след часовете. Или не познавате собствените си правила? — сопна се той.

— Ние решаваме какво да бъде наказанието… — започна Порша, но Сали я прекъсна.

— Противопостави се на дежурен през обедната почивка — обясни тя. — Затова ще я заведем при директора. Господин Брансуик ни даде специални инструкции. Ще я изпратим в кабинета му да си поговорят.

— Тогава водете и двама ни — предложи Ник и стисна ръката на Каси.

Бяха прекалено много. Погледът на Каси се плъзна по лицата на дежурните, но не видя приятел сред тях. Всички бяха от горните класове. Всички мразеха вещиците. А и Фей я нямаше.

— Ник — обърна се към него тя нежно и внимателно, опитвайки се да овладее разтуптяното си сърце. — Трябва да отида с тях. — Сетне извърна поглед към Сали. — Може ли само да се сбогувам с него?

Сали я изгледа язвително, но кимна. Каси обви ръце около врата на Ник.

— Събери другите — прошепна тя в ухото му. — Дежурните ще са на среща… Намерете начин да ме измъкнете.

Ник се отдръпна и в махагоновите му очи се четеше разбиране. После удостои Сали с безизразно изражение и отстъпи встрани.

Дежурните обиколиха Каси и я ескортираха по коридора, сякаш водеха масов убиец. Обхвана я лудо желание да се изкикоти. Когато обаче стигнаха кабинета на директора, то отстъпи място на страха и тревогата.

„Планирал е всичко“, помисли си тя. „Не самата ситуация днес. Знаел е обаче, че ще ни излови един по един.“ Тя се опита да не обръща внимание на шептящия в главата й гласец: „Знаел е, че ще пипне теб. Той иска теб“.

Защото беше наполовина външна, или защото не влизаше в плановете му. Образът на Кори проблесна в главата й — вдървената и неподвижна Кори със счупен врат в подножието на хълма. Вече знаеше какво се случваше с хората, които не влизаха в плановете на Черния Джон.

— Може би ако изпърхаш с мигли, ще те пусне — прошепна злобно Сали и я бутна да влезе.

Каси не отговори. Не можеше.