Читать «Силата» онлайн - страница 40

Л. Дж. Смит

— Все едно са нацисти — вмъкна Каси.

— Организира лов на вещици — каза Адам.

— Интересно дали го е правил и преди — зачуди се Сюзан.

Каси понечи да я попита какво има предвид, но се спря и впери поглед в нея. Сюзан, напудрената, безмозъчна Сюзан, която дори сега ровеше из чантата си за гримове, пак беше уцелила в десетката.

— А Фей работи за него… — казваше Диана.

Каси я прекъсна.

— Не, чакайте. Не чухте ли какво попита Сюзан? Не разбирате ли? „Интересно дали го е правил и преди.“ На бас, че го е правил.

— През 1692-а — рече Адам. — В Салем. Как може да сме толкова глупави?

— Какво?! — зачуди се Крис.

— Май искат да кажат, че може би Черния Джон е организирал лова на вещици в Салем — каза Диана. — Но…

— Едва ли го е организирал, но го е предизвикал, помагал е — обясни Каси. — Погрижил се е вълната да не отмине, подклаждал е истерията. Както направи днес.

— Но защо? — попита Лоръл.

Настъпи тишина, после Адам вдигна глава. Лицето му беше спокойно, гласът — мрачен.

— За да накара сборището да си тръгне. И да го последва. Не са можели да живеят повече така, затова са отишли с него в Ню Салем с инструментите… Включително и инструментите на посветените.

— Ти ми каза, че е бил водач на първото сборище — започна Каси. — Чудя се обаче дали е бил водач, преди да се преместят в Ню Салем… или е станал след това.

Всички членове на кръга бяха сериозни.

— Мисля, че се опитва да направи същото и сега — вмъкна Адам. — Да настрои всички срещу нас. Да няма към кого да се обърнем, освен към него. Ще е единственият, който ще бъде в състояние да ни защити.

— Да върви по дяволите — изрази мнението си Дебора, сякаш казваше най-естественото нещо на света.

— Да. Едва ли си мисли, че ще запълзим към него веднага — промълви Ник. — Всичко обаче може много да се промени за една-две седмици.

— По-добре да говорим с Фей — предложи Диана.

Застанаха да чакат Фей пред задната врата на залата. Дебора смяташе, че най-вероятно ще излезе от там. И тя наистина се появи с клипборд в ръка.

— Най-накрая сама — рече Ник и всичките единайсет членове на кръга я заобиколиха, принуждавайки я да спре. Докато гледаше лицата им, Каси си спомни как Фей, Дебора и Сюзан я бяха гледали, когато я хванаха да ги шпионира пред училище. Бяха красиви, съсредоточени и смъртоносни. Опасни.

Фей се огледа и тръсна глава. Не й се получи, защото косата й беше прибрана на кок.

— Махнете се от пътя ми. Имам работа — каза тя.

— По негови поръчки ли тичаш? — заяде се Адам.

Диана постави ръка върху неговата и взе думата.

— Фей, знаем, че не можеш да говориш сега. Довечера обаче ще правим церемония, защото е нощта на Хеката…

— И нашият рожден ден — вмъкна огорчено Крис.

— … и искаме да дойдеш.

— Вие ще правите церемония?! — попита Фей и вече не приличаше толкова на секретарка, а на предишната черна пантера. — Не можете. Аз съм лидер на сборището.

— Не можеш да си лидер на сборището, ако никога не си със сборището. Довечера ще направим церемония, Фей, на кръстовището на „Кроухейвън“ и „Марш“. Със или без теб. Ако дойдеш, може да я ръководиш.