Читать «Силата» онлайн - страница 42

— Добре, влизайте вътре — обърна се към тях Фей. Пристъпиха в кръга през пролуката, оставена в североизточния му край и седнаха от вътрешната му страна.

„Колко странно е да сме само момичетата“ помисли си Каси.

— Ти ли ще обясниш или аз? — обърна се Диана към Фей и сложи ръка върху бялата торба. Вътре имаше още нещо.

— О, и ти може да обясниш — нехайно отвърна Фей. — Добре. Всяка от нас трябва да вземе свещ, да я запали и да я сложи в центъра на кръга. После всяка трябва да каже една дума, която да описва живота на жената. Не говоря за трите етапа: девойка, майка и старица, а за някакво качество. За…

— Добродетел — помогна й Мелани.

— Да. За добродетел. Нещо, типично за жената. После, когато съберем всички свещи, трябва да ги покажем на стихиите и да получим тяхната благословия. Като един вид потвърждение на онова, което сме, като честване. Добре. Хайде. Кой иска червената свещ или да не питам? — Диана извади червена свещ от торбата. На Каси й се стори, че долови топлия, наситен аромат на канела.

— Аз. Аз съм с червеното — заяви Фей. Завъртя свещта в ръце и се загледа в гладкия восък. Изправи я и обви с ръка фитила. Каси видя как пламъкът оживя, заблестя през пръстите на Фей и те заприличаха на розови раковини, а дългите й червени нокти заискриха като скъпоценни камъни.

Диана беше протегнала кибрит към Фей, но свали ръка.

— Страст — заяви гърлено Фей и отправи типичната си ленива усмивка към останалите, докато накапваше восък на земята и залепваше свещта.

— Това добродетел ли е? — усъмни се Мелани.

Фей вдигна вежда.

— Това е част от живота на жената. Онази част, която аз искам да ознаменувам.

— Оставете я — намеси се Лоръл. — Става.

Червената свещ заблестя като звезда.

— Ред е на оранжевата — продължи Диана. — Кой я иска?

— Аз ще я взема — обади се Сюзан. Цветът й беше близък до златисточервения нюанс на косата й. Тя помириса свещта. — Праскови — добави и Каси усети сладкия, чувствен аромат. — Добре. Красота — рече тя и запали свещта с кибрит.

— Красотата определено не е…

— Е, не е добродетел, но е нещо, типично за жените — подкрепи я Каси.

Мелани завъртя очи. Сюзан залепи с восък оранжевата свещ до червената.

— Дай на мен сега. Разбрах как се прави — обади се Дебора.

Тя сграбчи бялата торба, порови из нея и извади жълта свещ.

— Кибрит — нареди тя и Сюзан постави кибрита в отворената й длан. Дебора запали жълтата свещ. — Смелост — заяви тя ясно и отчетливо и наклони свещта, за да излее прозрачен разтопен жълт восък върху пътя. Каси долови острия аромат на лимон и той й напомни за Дебора и смелостта й. Пламъкът на жълтата свещ осветяваше тъмната коса на Дебора и хвърляше ярки отблясъци по коженото й яке.

— Добре. Зелена — заяви Диана, след като си върна торбата.

— Моя е — каза Мелани и пое тъмнозелената свещ. Тя стоеше до Каси, която се наведе заедно с нея да помирише восъка. Имаше аромат на бор, на коледно дърво. — Мъдрост — продължи Мелани. Очите й бяха спокойни, докато палеше фитила. Вдиша аромата за миг и закрепи зелената свещ на пътя. Четирите горящи свещи бяха оформили полукръг.