Читать «Силата» онлайн - страница 38

Той сякаш не я чу. Блестящите му очи бяха вперени в сцената. Изражението му беше развълнувано, напрегнато.

От отчаяние ръцете на Каси изтръпнаха. Протегна се през Сюзан, хвана лявата му ръка и с цялата сила, която успя да събере, помисли: „Шон!“

Усети как от нея се изля топлина, също както при случката с кучето в лехата с тиквите. Истински изблик на сила. Шон рязко завъртя глава и я погледна учудено.

— Свали си ръката — прошепна тя, разтреперана и изтощена от усилието. Шон погледна ръката си, сякаш я виждаше за пръв път и бързо я свали. После сграбчи облегалката на стола пред себе си, без да отделя очи от Каси.

После Каси осъзна, че Сюзан се отдръпва от нея. И тя като Шон изглеждаше уплашена. Каси погледна към сцената и видя, че новият директор гледа право в нея и че устните му са извити в лека усмивка.

Страхотно. На него му харесва, а собствените ми приятели се боят от мен.

Черния Джон задържа погледа й за миг, после обърна усмивката си към останалата част на залата.

— Много добре. Избраните, моля останете след срещата да се запознаете с новите си задължения. Останалите сте свободни. Приятен ден.

Косите по тила на Каси настръхнаха.

— Избраните — прошепна тя и се огледа. Никой не беше избран, но някои от учениците тихо тръгнаха към сцената един след друг. Порша и Сали бяха сред тях.

„Никой ли не вижда? Вече би трябвало да се чудите колко е странно всичко“, помисли си Каси и се обърна към застаналия на пътеката господин Хъмфрис. Той обаче очевидно не смяташе, че се случва нещо странно. Изглеждаше спокоен, дори доволен, докато извеждаше класа си. „Като упоен е“ помисли си Каси и потрепери. Хипнотизиран.

Черния Джон все още стоеше пред катедрата. Усещаше как очите му я следят, докато излизаше от залата.

В коридора Каси изостана зад учениците от класа по творческо писане и се присъедини към Ник, Сюзан и Шон. Сюзан и Шон я гледаха странно, но Ник я прегърна.

— Това беше страхотно — рече той и сърцето на Каси изстина още веднъж.

— Не е позволено — предупреди го тя. — Това е нарушение тип А. Ник, трябва много да внимаваме… Той иска да ни спипа.

— Сериозно ли? — попита Адам, настигайки ги. Синьо-сивите му очи се плъзнаха по ръката на Ник, обгърнала раменете на Каси, но изражението му не се промени.

— Прочетохте ли забранените действия тип В?

Каси не беше успяла да ги прегледа. Обърна брошурата на последната страница.

— Каране на скейтборд, ролкови кънки или мотори… ползване или носене на уокмени в района на училището… пушене или използване на тютюневи изделия… Това трябва да са по-сериозни провинения от нарушенията тип Б, като употреба на наркотици и сбиване?!

После Каси направи връзката. Спомни си как през първия й ден в гимназия „Ню Салем“ братята Хендерсън едва не я бяха прегазили. Само че тогава не знаеше, че са братята Хендерсън. Беше видяла две откачени момчета с хеви метал тениски и рошави руси коси. Те се пързаляха по коридорите с уокмени на ушите.

Трудно й беше да преглътне.

— Тези правила са за нас — прошепна тя. Адам срещна погледа й и кимна.

— Пушене — повтори Каси. Стисна ръката на Ник и го завъртя с лице към себе си. — Ник, моля те, трябва да внимаваш. Иска да ни пипне, а ние още не сме готови да се изправим срещу него… Ник! — Тя изпита ужасно предчувствие. Ник мразеше да му заповядват и за него всяко правило беше предизвикателство. Не забеляза никаква промяна в изражението му. — Ник!