Читать «Силата» онлайн - страница 39

— За нарушаване на правилата от тип В те изпращат при директора — вмъкна Адам. — Опитва се да ни раздели, Ник. Играе малките си игрички.

— Ник, искам да ми обещаеш. Опитай се да не си навличаш неприятности — обърна се към него Каси. — Моля те, Ник. Трябва да ми обещаеш.

Ник бавно я погледна. Каси стисна ръката му и отвърна настойчиво на погледа му. „Моля те“ мислеше си тя. „Заради мен! Моля те!“

Ник свъси вежди и се обърна.

— Добре — каза той и кимна леко със забит в тавана поглед. — Добре. Ще се опитам… да не ме хванат.

Каси се отпусна.

— Благодаря — прошепна тя. Точно тогава Диана, Мелани и Лоръл се появиха с бледи лица.

— Чухте ли онова в началото? Как предишната администрация позволявала някои неща? — попита Мелани. — Говореше за нас. За клуба и специалните ни привилегии. Каза, че всичко щяло да се промени.

Каси промълви:

— Каза на другите, че вече не сме на власт. Сякаш им даде разрешение да…

Думите й заглъхнаха. Тя и другите членове на клуба се спогледаха мълчаливо.

— Извадете оръжията. Ловът на вещици е открит — заключи Ник и отново прегърна Каси.

— Да изчезваме оттук — предложи Сюзан.

— Не можем — отвърна Лоръл. — Излизането извън района на училището без разрешение е забранено.

— Всичко е забранено! — възкликна Сюзан.

— Къде са Крис и Дъг? — попита рязко Каси. — И Дебора?

Огледаха се. Освен Ник, братята Хендерсън и рокерката бяха най-вероятните нарушители на правилата.

— Имат история, но май класът им тръгна без тях — вмъкна Шон. — Сигурно са още в залата.

— Елате — каза кратко Адам.

Крис и Дъг стояха до вратата. Външните ги бяха наобиколили и сякаш бяха на крачка да се сбият.

— … вече няма да ви се разминава — злорадстваше едно от външните момчета.

— Така ли? — крещеше Крис.

— Да! Вашето време свърши! Ще ви_ изпратят при директора_.

— Бързо разбраха за какво иде реч — прошепна Ник в ухото на Каси.

— И вас ще пратят при директора — обърна се към групичката Адам и разбута момчетата, за да стигне до Крис и Дъг. Застана с лице към тях и вдигна брошурата като вълшебен талисман. — Сбиванията са нарушение тип Б. Всички ще си изпатите.

За миг външните се поколебаха, но после се отдръпнаха, споглеждайки се.

— Ще се видим по-късно — решиха накрая те и тръгнаха по коридора. Дъг понечи да ги настигне.

— Когато кажеш и където кажеш! — изкрещя той, но Ник го хвана и го задържа. — Пусни ме! — озъби се той на Ник.

— Не можем да си позволим открити схватки — обясни Диана. — Браво — добави тя към Адам.

— Успях… този път — рече той. — Ако съм прав, накрая ще се усетят, че всъщност правилата са за нас. Те може да не си изпатят за сбиване, но на нас няма да ни се размине.

За огромно облекчение на Каси в този момент от ъгъла се появи Дебора.

— Деб, къде беше?

— Слушах как дежурните по коридорите получаваха наставления. Дадоха им значки със знаци „SS“.