Читать «Силата» онлайн - страница 34

Нямаше как Каси да не забележи, че Адам не се усмихваше. Не се усмихна до края на деня.

През нощта Каси сънува. Вихрени безформени сънища, които сякаш имаха някаква връзка с Книгите на сенките. С Диана стояха до късно, четоха и търсеха. Не бяха открили нищо полезно. Докато сънуваше обаче, Каси имаше чувството, че е на крачка от някакво прозрение.

Отново видя обляната в слънчева светлина стая. Образът проблесна и почти веднага се стопи в тъмнината. Каси се събуди и се заоглежда с надеждата да върне съня.

— Каси? — промърмори Диана. — Добре ли си?

— Да — прошепна Каси. Зарадва се, когато Диана се успокои и заспа отново. Диана беше настояла Каси да спи при нея. Притесняваха я кошмарите на Каси, но ако щеше да й пречи, повече нямаше да спи в нейната стая.

Всъщност Каси спеше много спокойно в къщата на семейство Мийд. Не както когато беше на номер дванайсет. Там сградата скърцаше и пукаше толкова силно, че Каси постоянно се стряскаше.

Сигурно къщите бяха строени по различен начин. Къщата на Диана имаше нови пристройки, сигурно бяха използвали по-модерни материали.

Полежа известно време в тъмното, заслушана в спокойното дишане на Диана. Къде ли беше Черния Джон тази вечер, зачуди се тя. Може би на континента, в къщата под наем? Или тук, на остров Ню Салем?

Поради някаква причина мисълта, че Ню Салем е остров, притесни Каси. Почувства се някак… изолирана, обградена. Сякаш Черния Джон можеше да ги откъсне от останалия свят и да ги запрати насред океана.

„Не ставай глупава“ каза си тя. Коремът й обаче се сви на топка и не успя да се успокои. Изведнъж се зачуди дали майка й няма да се почувства по-добре в някоя клиника, далеч от тук. Където и да е другаде.

„Той няма причина да я нарани, мрази нас“ помисли си отчаяно тя.

Но пък се беше нахвърлил върху баба й. Защо? Заради Книгата на сенките?

„Сега Книгата на сенките е у мен“, осъзна тя и сърцето й се сви. „Ами ако реши да дойде да я вземе?“

Мисълта накара въображението й да се развихри.

Усети как леглото потрепери от ударите на сърцето й. Ами ако Черния Джон дойдеше тук, сега? Беше жив, дишащ човек… Но беше и заклинател. Подчиняваше ли се на природните закони? Или можеше да пропълзи като сянка по пода към леглото?

Трябва да се успокоя. Трябва. Ако се предам, всичко ще свърши. Заради мама, заради сборището, заради другите. Трябва да дадем всичко от себе си и да го победим. Не може аз да съм слабото звено.

— В мрака няма нищо страшно, изправиш ли се веднъж срещу него — прошепна тя на себе си през стиснати зъби. — В мрака няма нищо страшно, изправиш ли се веднъж срещу него.

Горещи сълзи потекоха от очите й, но тя продължи да мълви думите на баба си.

Отново и отново, докато накрая заспа.

На следващия ден училището започна с обща среща на всички класове. Фей не дойде в часа по творческо писане, но когато слезе в голямата зала, Каси с изненада я видя изправена до подиума.

Фей стоеше мълчаливо, едва ли не свенливо… колкото беше възможно за Фей. Беше облечена с шит по поръчка костюм и приличаше на изключително елегантна, много сексапилна секретарка. Тъмната й буйна коса беше прибрана, а в ръцете си държеше купчина листове и клипборд. Трябваха й само очила с рогови рамки и щеше да прилича на момиче от корицата на бизнес списание.