Читать «Силата» онлайн - страница 33

Леля Констанс съвсем леко се отпусна.

— Да. Това е всичко, Мелани. По-добре изпрати приятелите си.

Явно нямаше да научат друго. Станаха и благодариха. После учтиво се сбогуваха и излязоха на слабото ноемврийско слънце пред бялата къща.

— Боже! — каза Каси. — Адам, имаш ли представа какво беше това накрая?

— Съжалявам — отвърна Адам и се намръщи. — Понякога се държи така.

— Не ме притесни тя, а другите две — започна Каси, но Дебора нетърпеливо я прекъсна.

— Каква е тази нощ на Хеката?

— Нощта на стариците — обясни Диана. — Тя е символ на това.

— На стариците? — повтори Сюзан като ехо. Беше ясно какво си мислеше. Думата предизвикваше неприятна асоциация — прегърбена, сбръчкана фигура с отровна ябълка в ръка.

— Да. — Диана погледна Каси. — Това не е нещо лошо, Каси. Стариците са просто възрастни жени. Това е последната фаза от живота на една жена. Девойка, майка, старица. Стариците са мъдри и… ами, корави. Не физически може би, но психически. Видели са много, преживели са всичко и знаят безброй неща. Те предават на нас уменията си.

— Като баба ми — съгласи се Каси, осъзнавайки истината. Разбира се, прегърбената, сбръчкана фигура приличаше много и на нейната баба. Само че без отровната ябълка, помисли си тя. Ако баба й можеше да предложи нещо на някого, то беше помощ. — Приказките ни учат на погрешни неща — сподели тя.

— Да — кимна Диана. — Когато остарея, се надявам да стана старица като баба ти.

— Щом те влече — рече Дъг и завъртя очи.

— Те искат да ни помогнат — добави Мелани. — Дори и леля Констанс. Какво обаче ще правим в нощта на Хеката, Диана?

— През тази нощ се правят предсказания и пророчества — обясни Диана. — Трябва да намерим подходящ кръстопът за церемонията. Хеката е гръцка богиня на тройния кръстопът. Той е символ на промяната. Бележи началото на нов етап в живота. Може да е навършването на някаква възраст, смърт или друга такава промяна.

— Май всички сме на кръстопът — рече Мелани.

— Съгласна съм. — Диана погледна Адам. — Според мен баба ти беше права. Трябва да бъдем само момичетата. Така обаче вие оставате сами…

Адам се усмихна.

— О, все ще преживеем една нощ без вас. На Крис и Дъг може да им хрумне нещо — каза той шеговито. Каси вече се беше убедила, че момчетата от кръга не се притесняваха от привилегиите и правата, с които се ползваха момичетата. Не се чувстваха застрашени. Знаеха, че са не по-малко важни от тях, но по по-различен начин.

— Трябва да сте изключително внимателни — намеси се Ник, без следа от хумор в гласа. Крис и Дъг се бутаха и спореха как да отпразнуват рождения си ден. Когато Ник заговори обаче, и двамата млъкнаха.

— Трябва да изберете кръстопът някъде наблизо — обърна се той към Диана и Каси. — А ние ще сме някъде наблизо.

Каси го погледна и забеляза притеснение в привидно хладния му поглед. Хвана ръката му и усети как силните му пръсти се преплетоха с нейните.

— Ще внимаваме — обеща тихо тя. Забеляза как Дебора впери поглед в ръцете им и се усмихна като направи връзката. Крис ръгна Дъг, който се мръщеше възмутено. Обичайно студените сиви очи на Мелани бяха ококорени, а Лоръл и Сюзан се усмихваха.