Читать «Силата» онлайн - страница 32
Л. Дж. Смит
— Едва ли са ги скрили далеч — добави баба Куинси. — Поне така мисля. Черния Джон пътуваше много, но не и прародителите ни. Те бяха домошари.
— Дойдохте при нас за съвет… Е, казах ви какво мисля — заключи леля Констанс. — Намерете инструментите на посветените. Ако се изправите всички заедно с тях, може би имате шанс. — Устните й отново се свиха в тънка линия.
— Добре — рече бавно Адам. — Разбираме.
Каси издиша и се опита да не показва разочарованието си. Съветът беше добър, но тя се надяваше… На какво всъщност се надяваше? На помощта на собствената си баба може би. Искаше й се баба й да беше тук. Тя беше толкова мъдра и някак винаги успяваше да накара Каси да се чувства по-силна, отколкото смяташе, че е.
— А ти продължавай да четеш книгата, която баба ти остави! — изписука баба Куинси внезапно и погледна Каси право в очите. Каси кимна и старата жена й отправи набръчкана, но настойчива усмивка.
Госпожа Франклин също се усмихваше, потриваше колена и се оглеждаше, сякаш беше забравила нещо.
— Утре какъв ден е? — попита тя.
Настъпи тишина. Каси не беше сигурна дали бабата на Адам говореше на тях или на себе си. Тя обаче повтори въпроса.
— Какъв ден е утре? — настоя тя и ги погледна насърчително.
— Ами… нашият рожден ден? — предположи Крис.
Диана обаче сякаш се изненада.
— Мисля, че… мисля, че е нощта на Хеката — промълви тя. — Това ли ни питаш?
— Точно така — потвърди старата госпожа Франклин. — О, когато бях млада, правехме церемония. Помня церемониите на лунна светлина. В сенките се криеха индианци…
Размениха се погледи. Не беше възможно госпожа Франклин да помни такова нещо. Нямаше индианци от векове.
Диана обаче се оживи.
— Според теб трябва да направим церемония?
— Да, мила — потвърди госпожа Франклин. — Само момичетата. Ние, момичетата, винаги имахме тайни. Нали, Кони? И винаги бяхме заедно.
Диана изглеждаше малко объркана, но после кимна бавно и решително.
— Да. Да. Добре би било да се съберем по женски. Всички момичета. И май се сещам каква церемония трябва да направим. Не е типична за това време на годината, но няма значение.
— Сигурна съм, че ще ви хареса, мила — обади се госпожа Франклин. — Сега да видим… Каси!
Каси я погледна изненадано.
— Каси — повтори бабата на Адам. Главата й беше наклонена на една страна и тя въздишаше, сякаш някой й беше показал снимка на усмихващо се бебе. — Леле, каква красавица си станала, макар изобщо да не приличаш на майка си. Все пак… — внезапно тя замълча и се огледа. — Да?
Пралеля Констанс гледаше по-строго от когато и да е и очите й святкаха към госпожа Франклин.
— Едит! — предупреди я тя равно.
Госпожа Франклин погледна баба Куинси, която също я наблюдаваше напрегнато.
— Какво? Щях само да кажа, че долавям нещо от майка й в изражението й — обясни и кимна мило на Каси. — Гледай да не се тревожиш много, мила. Накрая всичко ще се оправи.