Читать «Силата» онлайн - страница 36

7

Разнесоха се разпокъсани, хаотични ръкопляскания, които скоро стихнаха. В залата вече се усещаше атмосфера на несигурност, напрежение. Обичайното шушукане и въртене угаснаха като пламък на свещ и накрая в голямата зала настъпи пълна тишина. Всички очи бяха вперени в сцената.

„Красив мъж е“, помисли си Каси и се опита да заглуши туптенето в мозъка си, който й нареждаше да бяга, да бяга… Защо реагираше толкова бурно на присъствието му? Както в нощта на посвещаването й, когато Адам извади кристалния череп. Само погледна веднъж черепа и по гръбнака й запълзя ужас — струваше й се, че целият е обвит в ореол от тъмнина. Едва по-късно беше осъзнала, че не всички членове на сборището виждаха същото като нея.

Каси се огледа и по израженията на съучениците си разбра, че те не долавяха мрака, който се излъчваше от новия им директор. Тя обаче го виждаше как хвърля сянка върху цялата зала. За останалите той беше просто властен, внушителен мъж.

— Осъзнавам, че гимназия „Ню Салем“ преживя бурни времена — започна той и очите му обиколиха учениците ред по ред. Каси изпита странното чувство, че се опитва да запомни всеки един от тях. — Сигурно ще се зарадвате да ви кажа, че това вече е минало. Злочестите… събития, избухнали като чума в училището, вече са зад гърба ни. Време е за ново начало.

„Бурни времена, тоест двама мъртви ученици и един мъртъв директор“, помисли си Каси. „Тъй като самият ти ги уби, предполагам и ти решаваш кога смъртните случаи ще спрат.“ В същия миг обаче тя се зачуди как всъщност е успял да извърши убийствата от гроба си. „Нима тъмната енергия го беше сторила сама?“, запита се тя. Искаше й се тихо да попита за това Ник или Сюзан… Или Шон, добави виновно съзнанието й… Но беше невъзможно да откъсне поглед от мъжа на сцената.

— Дочух, че отношението на администрацията към дисциплината е било доста… снизходително. Имало е политика на… как да кажа… безнаказаност, при това съвсем целенасочена. — Директорът огледа наредените покрай стените на залата учители, сякаш намеквайки, че би могъл да използва и други думи, но че няма смисъл да се говори лошо за мъртвите. — Били са позволени определени действия и това се е оказало пагубно не само за засегнатите ученици, но и за духа на образователната система. Някои хора са се ползвали със специални привилегии.

„За какво говори той? — помисли си Каси. — Прилича на политик — много сложни думи, но без никакъв смисъл.“ Обзе я тревога.

— Е, политиката вече ще е различна и според мен накрая повечето от вас ще харесат промените. Сега друг поема нещата в свои ръце. — Той вдигна ръце и отправи към аудиторията дискретна скромна усмивка.

После заговори отново. Накрая Каси не беше в състояние да си спомни какво точно беше казал, но прекрасно помнеше гласа му — дълбок и властен. Заповеден. Речта му беше изпълнена с гръмки изрази като „трудна любов“, „старомодна дисциплина“, „наказание, съответстващо на престъплението“. Усещаше отклика в публиката — мрак, мрак. Сякаш нещо набъбваше и нарастваше. То я плашеше дори повече от Черния Джон. Сякаш той вдъхваше и подхранваше някаква ужасяваща сила у учениците. Те би трябвало да го мразят, а вместо това стояха като омагьосани.