Читать «Силата» онлайн - страница 35

Каси не можеше да повярва.

Огледа залата и улови погледа на Сюзан и Шон, които този срок бяха на поправителен курс по английски език. Кимна им с брадичка, те се отделиха от съучениците си и отидоха при нея. Сините очи на Сюзан бяха огромни.

— Видя ли Фей? Какво прави там?

— Не знам — отвърна Каси. — Нищо хубаво.

— Изглежда страхотно — вметна Шон и бързо облиза устни. — Изглежда страхотно.

Каси погледна Шон и за пръв път от дълго време наистина го видя. За пръв път може би откакто бе танцувала с него на Хелоуин. Човек лесно можеше да пренебрегне Шон, ако наоколо имаше и други хора. Сега обаче бяха само със Сюзан и Каси успя да се съсредоточи.

„Трябва да му обръщам повече внимание“ помисли си тя. Един образ се залута в съзнанието й и тя си спомни как го видя за пръв път. Блестящи очи, блестящ колан, на който беше гравирано името му. Стоеше до шкафчето си, пълно с реклами за бодибилдинг и й се усмихваше. Нещо в тази картина я притесни ужасно много, но не можеше да определи какво.

Последните ученици влизаха в залата. Каси видя братята Хендерсън и Дебора да сядат със съучениците си от курса по история. Диана, Мелани и Лоръл бяха с курса по британска литература. Там бяха и Сали Уолтман и така позната й сламеноруса глава на Порша Бейнбридж. Забеляза Адам и курса по химия, но никъде не виждаше Ник.

— Май Фей се заминава с извънкласни дейности — промърмори някой зад нея и Каси се обърна, вече успокоена. Ник кимна на момчето, седнало зад гърба й и то изчезна. Каси почти не обърна внимание на случката. За нея това беше вече ежедневие. Децата от „Кроухейвън Роуд“ просто даваха да се разбере какво искат и останалите им го даваха. Винаги. Тук беше така.

Ник седна на празния стол и извади пакет цигари. Отвори го и тръсна кутията, за да падне една. После забеляза Каси.

Тя го гледаше с вдигнати вежди и се опитваше с всички сили да докара изражението на Диана. От нея се излъчваше неодобрение на горещи вълни.

— А — рече Ник. Погледна цигарите и после отново нея. Напъха цигарата обратно в пакета и го прибра в джоба си. — Лош навик — обясни той.

— Проба, едно, две, три… — чу се гласът на Фей по микрофона. Каси бързо се обърна. — Работи — заключи Фей с усмивка, която Каси би определила единствено като кокетна. Фей се дръпна от катедрата и високият мъж до сцената зае мястото пред катедрата. Нагласи микрофона и обхвана с очи седналите ученици.

— Добро утро — започна той. Гласът му излъчваше мрак на вълни, които сякаш притиснаха Каси отвсякъде. Всеки мускул в тялото й се напрегна, приготви се да се подчини на някакъв дълбоко заровен инстинкт да се бори или да избяга. „А това е само гласът му“, помисли си тя смътно. „Как може някой да направи такова нещо само с гласа си?“

— Както вече някои от вас знаят, аз съм господин Брансуик, новият ви директор.