Читать «Силата» онлайн - страница 25

Това обаче не беше достатъчно.

Каси усети, че клати глава.

— Ник… Съжалявам. Не искам да те подвеждам…

— Казах ти, наясно съм, че не си влюбена в мен. Искам само да опитаме. На твое разположение съм, ако имаш нужда от някого. А може и да се позабавляваме — добави той безгрижно и съвсем нетипично за него. — Да се опознаем по-добре.

Каси си спомни колко неприятно й стана, че Адам не беше дошъл у Диана. Нямаше право да иска от Адам такова нещо, а и беше опасно. „На твое разположение съм, ако имаш нужда от някого.“ Откъде знаеше Ник, че това беше важно за нея?

Погледна го и каза толкова тихо, че самата тя едва чу гласа си:

— Добре.

Махагоновите очи се разшириха от изненада, което, имайки предвид обикновено безизразното изражение на Ник, означаваше искрено учудване. Устните му се извиха в лека усмивка. Изглеждаше толкова щастлив, че Каси се почувства замаяна. Как така винаги отвръщаше на усмивките му?

— Не вярвах, че ще се съгласиш — каза той, все още изненадан.

Каси се засмя и се изчерви още по-силно.

— Тогава защо ми го предложи?

— Реших, че си заслужава да пробвам, дори и да ме разкараш.

— Ник — Каси се почувства странно, — никога не бих те разкарала. Ти си… Ами, ти си много специален. — Не знаеше как да се изрази и думите засядаха в гърлото й. Погледът й се замъгли. Тя примигна и усети как сълзите преляха от очите й. После Ник се приближи към нея и тя някак се озова в ръцете му и се разплака на рамото му. Нищо досега не й беше давало такава утеха, както облеченото в сива вълна рамо.

Подсмъркна и усети как той облегна буза на косата й.

— Ще пробваме — рече нежно той.

Каси кимна и се отпусна в ръцете му.

Беше тъмно, когато изпрати Ник на входната врата. Диана беше горе. Крис и Дъг си бяха тръгнали отдавна. Почувства се несигурна и засрамена, когато почука на вратата на Диана.

— Влез — отвърна Диана. Каси влезе и си спомни първия път, когато беше почукала на тази врата и беше влязла в стаята й. Деня, когато Диана я беше спасила от Фей в старата сграда по естествени науки. После Диана беше седнала на перваза на прозореца сред вихър от разноцветни дъги. Сега седеше на бюрото с купчина листове пред себе си.

— Какво стана? — попита тя и се обърна.

Каси усети, че се изчервява.

— Аз… ние… ние решихме да пробваме. Да сме… ами, да сме заедно.

Диана отвори уста. Погледна Каси в очите, сякаш търсеше нещо.

— Вие какво?! — възкликна Диана, но бързо се съвзе. Задържа погледа си върху Каси. — Разбирам — заключи бавно тя.

— И не си бясна? — Каси се опитваше да отгатне какво се случваше зад изумрудените зелени очи.

— Бясна? Защо да съм бясна? Просто съм… изненадана. Това е. Не се тревожи. Ник е добро момче и съм сигурна, че ти не би го наранила. Знаеш колко е специален.

Каси кимна, но се изненада да чуе собствените си думи да излизат от устата на Диана. Нямаше представа, че Диана мисли по същия начин.

— Не, определено това е нещо хубаво — отсече Диана и бутна хартиите пред себе си.