Читать «Силата» онлайн - страница 27
Л. Дж. Смит
— Успя ли да намериш нещо? — попита Диана, докато Каси се настаняваше на перваза с книгата в скута си.
— Няма нищо за Черния Джон. В началото заклинанията са почти като твоите. Всичко е много интересно, а и кой знае какво ще ни бъде от полза в крайна сметка — отвърна Каси. Беше твърдо решена да се запознае със заклинанията и амулетите в книгата, да научи колкото може повече и поне да запомни кое къде се намира. Това обаче щеше да й отнеме години, а не разполагаха с толкова време. — Диана, смятам, че трябва да говорим със старите дами възможно най-скоро. Преди… преди да се е случило нещо и да
Диана примигна, осъзна какво искаше да каже Каси и кимна.
— Права си. Вече е убил най-малко четирима. Ако реши, че те са заплаха… — Диана преглътна. — Ще отидем при тях утре. Ще кажа на Адам като се обади… Уговорихме се да се чуем, когато с Дебора приключат с проследяването на Черния Джон.
— Надявам се да не разбере, че го следят — отвърна Каси.
— И аз — тихо се съгласи Диана и сведе глава над листовете.
Срещнаха се на другия ден на плажа. Фей не успя да промени мястото на срещата, защото самата нея я нямаше.
— Тя е с него — рече кратко Дебора. — Проследих я сутринта. Снощи с Адам се бяхме разбрали за това. Видяха се в същото кафе, където разговаряха и вчера…
— Чакай, чакай — прекъсна я Лоръл. — Нещо се разбърза. Какво кафе?
— Аз ще им кажа — намеси се Адам, след като Диана го погледна. — Вчера излязохме от гробището и тръгнахме след… господин Брансуик. Името му е един вид закачка, между другото.
Диана кимна.
— Преди рисувах с маслени бои. Брансуик е вид боя — обясни тя. — Черна боя.
— Много смешно — рече Каси. Тя седеше до Ник и това ново положение я караше да се чувства малко неловко. Усещаше присъствието му, усещаше ръката му до нейната. Ако се наведеше леко надясно, можеше да го докосне и това я успокояваше. — Интересно какво е направил с човека, който е трябвало да ни стане директор — вмъкна тя.
— Не знам. — Адам със сигурност беше забелязал до кого беше седнала Каси и новото, леко покровителствено изражение на Ник. Каси видя как присвитите му сиво-сини очи се стрелнаха към него и го огледаха от горе до долу. Не беше дружелюбен поглед. — Не знам как е успял да заеме точно този пост. Не знам и защо му е изобщо да е директор. — Адам погледна отново Ник и отвори уста, но Диана го прекъсна с въпрос.
— Какво стана после? Хайде, Адам, разкажи ни какво се случи вчера.
— Какво? А, да. Ами, той си тръгна сам със сив кадилак. Ние бяхме след него. Дебора го последва с мотора, а аз — с джипа. Слезе в града и спря пред кафенето на Пърко. Познайте кой дойде няколко минути по-късно.
— Някой с къса черна дантелена рокля и наперена походка — подсказа Дебора.
— Фей — прошепна Диана отвратено. — Как е могла?
— Не знам, но така беше — отвърна Дебора. — През прозореца видяхме как отиде в неговото сепаре. Той е жив, дишащ човек… Пиеше кафе. Разговаряха около час. Фей подскачаше и отмяташе грива като кобила в цирка. На него явно му харесваше… Както и да е. Той й се усмихваше.