Читать «Силата» онлайн - страница 26

Каси въздъхна облекчено. После погледът й се спря върху листовете, които Диана изучаваше. Бяха стари и пожълтели, покрити с гъсто изписани черни букви в колони. Почеркът беше изпълнен със странни заврънкулки и почти нямаше препинателни знаци, но се четеше.

— Какво е това?

— Лични документи на Черния Джон. Писма, такива неща… Бяхме ги събрали, когато започнахме да търсим инструментите. Преглеждам ги да видя дали няма да намерим някаква слабост, която да използваме срещу него и да го победим. Така разбрахме къде да търсим кристалния череп. Беше писал писмо до един от роднините на Шон. Намерихме го на тавана на Шон. Не беше описал точното разположение на острова, разбира се, но даваше насоки.

— Не знаех, че е имал достатъчно доверие на някого, та да му дава насоки.

— Така е. Очевидно е смятал да отиде и да го вземе, или за да го използва, или да го скрие на по-безопасно място. Само че е умрял преди това.

— Удавил се е — прошепна Каси и вдигна малко квадратно парче хартия. На него пишеше: „Колония Масачузетс, 8 долара“. Мили боже, това бяха пари! Пари от началото на седемнайсети век!

— И преди си го казвала — обърна се към нея Диана и я изгледа замислено. — Чудех се откъде знаеш.

— Какво? О, сигурно някой ми го е казал — опита се да си спомни тя. — Може би Мелани.

— Не е възможно да го знаеш от Мелани. Нито от който и да е от нас, защото ние не знаем как е умрял. Ти първа предположи, че е загинал в морето.

— Но… — Объркана, Каси се опита да си спомни откъде може да й е хрумнала тази идея. — Но тогава как… — Изведнъж я осени. — Сънищата ми — прошепна тя и седна на леглото. — О, Диана, той идва в сънищата ми. Сънувах, че се давя. Бях на борда на кораб и той потъваше. Само че не съм била аз, а той. Черния Джон.

Диана дойде и седна до нея.

— Каси, сигурна ли си?

— Да. И днес видях същото, когато се срещнахме на гробището. Погледнах го в очите… и усетих, че пропадам. Че се давя. Водата беше солена и студена. Усетих вкуса й в устата си.

Диана обгърна тресящите се рамене на Каси.

— Не мисли повече за това.

— Добре съм — отвърна Каси тихо. — Но защо ми причинява това? Защо ме кара да виждам такива неща? Нима се опитва да ме убие?

— Не зная — рече Диана притеснено. — Каси, казах ти вече, не е нужно да продължаваш…

— Напротив. — Замисли се за баба си и чу гласа й в главата си: „В мрака няма нищо страшно, изправиш ли се веднъж срещу него“.

Океанът беше тъмен като морските дълбини посред нощ и студен като хематит. „Мога да се справя“, помисли си Каси. „Няма да се страхувам. Няма.“ Тя прогони страха от мислите си и усети как тревогата я напусна.

„Моето семейство притежава зрението и силата, помисли си тя. Искам да използвам тази сила, за да се изправя срещу него. Да му се противопоставя.“

Тя се отдръпна от Диана.

— Мисля, че идеята ти е страхотна — рече тя и кимна към листовете на бюрото. — Прегледай ги, прелисти и твоята Книга на сенките, а аз ще потърся нещо в моята. — Каси обърна поглед към перваза на прозореца. Там, до едно кубче с цветни листчета и разпилени флумастери и маркери, лежеше книгата с червена кожена подвързия.