Читать «Силата» онлайн - страница 24

— Ник, няма проблеми. Нали ме заведе на танците?

— Да, след като се върна и ме покани втори път. За такова нещо се иска смелост. После отидохме на номер тринайсет и ти пострада. — Устните му се изкривиха. — А аз не направих нищо. Конант те спаси.

В съзнанието на Каси проблесна спомен за неясен образ от церемонията на Хелоуин, за издигаща се от огъня по случай Сауин тъмна фигура. У нея се надигна паника и тя загърби тази мисъл. Не искаше да се сеща за Черния Джон. Дори като фигура от дим беше страшен, но още по-страшен беше като човек. Очите му…

— Каси? — Силните пръсти на Ник се обвиха около китката й. — Всичко е наред. Ти си добре.

Каси си пое дълбоко въздух и кимна, а съзнанието й се завърна в затъмнената стая.

— Благодаря — прошепна тя. Приятно й беше да усеща ръката на Ник върху своята. Топлите му пръсти я стискаха силно. Това я успокои. Господи, от толкова време имаше нужда да се облегне на някого… Спомни си как седеше в колата на Адам и й се искаше да го прегърне и да бъде прегърната. Същевременно знаеше, че е невъзможно и че никога няма да се случи. В момента Каси изпита същата нужда, а Адам беше напълно загубен за нея. Докога трябваше да живее с чувството на празнота?

— Знам — продължаваше тихо Ник, — че не си влюбена в мен. Знам, че аз не съм той. Но, Каси, аз те харесвам. Много. Повече, от което и да е друго момиче. Мила си с хората, не си корава, но вътре в себе си си силна като Деб. И дори като мен. — Той се засмя. — Не се сърдиш на никого от клуба, макар и някои от нас да се държаха отвратително с теб в началото. Деб остана много изненадана от това. Спечели уважението на всички ни. Братята Хендерсън никога не са си падали по някое момиче, а сега вече не мислят с главите си. Мисля, че може да те сюрпризират с някое признание за Коледа.

Каси не можа да се сдържи и се засмя с него.

— Ами, това е някакъв начин да разрешим проблема.

— Дори Фей те уважава — каза Ник. — Иначе нямаше да се опитва толкова упорито да те унищожи. Виж, Каси, не знам какво има у теб… Ти си и добра, и силна. Справяш се с всичко. И имаш най-разкошните очи, които някога съм виждал.

Каси усети как се изчервява. Усещаше погледа му и сега се наложи тя да изучава шарките на тапицерията. Странното усещане за топлина вътре в нея се засилваше с всяка минута.

Сети се за първата си седмица в училище. Дебора и братята Хендерсън се бяха заяли с нея и си бяха подхвърляли раницата й уж на шега. Изведнъж една кафява ръка се беше появила пред погледа й, беше хванала раницата и я беше спасила. Ник. И после колко мило се беше държал с нея в котелното, когато беше намерила тялото на Джефри. Беше я прегърнал и й беше казал: „Спокойно, спокойно“. Беше намерила спокойствие и утеха в ръцете му. Ник не се плашеше от нищо. Тя харесваше Ник.