Читать «Силата» онлайн - страница 22

Каси се олюля. Госпожа Ланинг се опита да я хване. Каси чу разтревожените гласове на Адам и Диана, но не виждаше нищо, освен тъмнината в очите на новия директор. Приличаше на стъклена вулканична скала, на океана посред нощ, на магнетит. Очите му я погълнаха…

Каси. Гласът беше в главата й.

Наоколо се спусна тъмнина и Каси се строполи.

Нощ. Намираше се на кораб… Не, не беше на кораб. Бореше се, опитваше се да изплува над ледената вода. Опитваше се да се задържи на повърхността. Не виждаше нищо…

— Спокойно! Няма страшно. Каси, всичко е наред.

От очите й падна мокра кърпа. Намираше се в дневната на Диана, върху дивана. Беше почти тъмно — завесите бяха спуснати, а лампите не светеха. Диана се беше навела над нея и дългата й сребриста коса се спускаше като щит между Каси и света.

— Диана! — сграбчи ръката й Каси.

— Спокойно. Ти си добре. Добре си.

Каси издиша, отпусна се и срещна погледа на Диана.

— Джак Брансуик е Черния Джон — рече безизразно тя.

— Зная — отвърна мрачно Диана. — След като припадна, всички видяхме пръстена. Според мен не очакваше да го познаем толкова бързо.

— Какво се случи? Той какво направи? — Каси вече си представяше хаос на гробището.

— Нищо особено. Остави ни да те занесем до колата. Адам и Дебора тръгнаха след него, без да ги забележи. Искаха да го проследят. Никой друг… никой от възрастните… не разбра, че нещо не е наред. Помислиха, че просто си изтощена. Господин Хъмфрис каза да си починеш няколко дни и да не ходиш на училище.

— Май всички трябва да си починем — прошепна Каси. Главата й се въртеше. Черния Джон управляваше училището. Какво, за бога, беше намислил? — Каза, че Адам тръгнал след него? — попита тя. Диана кимна. Обзе я притеснение и… раздразнение. Искаше Адам да е тук, за да говори с него. Имаше нужда от присъствието му…

— Хей, всичко наред ли е? — Крис и Дъг стояха на вратата, сякаш се намираха пред будоар и не смееха да влязат.

— Тя е добре — успокои ги Диана.

— Така ли е, Каси? — попита Крис и се осмели да направи няколко крачки. Каси кимна леко и изведнъж се сети какво беше казала Сали в банята. „Момчетата направо умират да се грижат за такива.“ Няма начин да е истина… Нали? Сали беше изопачила всичко, тя грешеше.

— Вие двамата елате в кухнята, има сладкиш — обърна се Диана към братята. — Всички в квартала носят храна и ни трябва помощ да я изядем. — На Каси й се стори странно, че Диана не остана при нея. После обаче забеляза, че Крис и Дъг не са сами.

В коридора пред дневната стоеше Ник. Когато Диана избута братята Хендерсън навън, той влезе бавно.

— Хм… Здрасти, Ник — обърна се към него Каси.

Той й отправи странна лека усмивка и седна на облегалката на канапето. Днес не беше с обичайното си каменно изражение. В затъмнената стая на Каси й се стори, че изглежда малко уморен и тъжен, но може и да си въобразяваше.