Читать «Игра на богове» онлайн - страница 8

— Говориш лековато за неща, които са твоето наследство, твоите корени, Александър. Когато мен ме няма, ти ще си единственият наследник на всичко, което така усилено се борих да постигна — напомни му Киракис. — И подобно на всички империи, корпорацията трябва да има наследници.

Александър погледна баща си.

— Значи затова хората имат деца, така ли? — попита той с лека горчивина в гласа. — Кажи ми, татко, защо тогава и бедните раждат деца? Те нямат какво да им оставят.

— Опитвам се да проявявам търпение към теб, Александър, но ти никак не ме улесняваш — промълви Киракис тихо, загледан в уличното движение. — Мислех, че ти по-добре от всички ще разбереш. Корпорацията винаги трябва да се ръководи от човек с името Киракис. Той трябва да държи основния пакет акции.

— И къде е написано това, татко? — попита Александър хладно.

— О, няма смисъл да говоря с теб! — изсумтя бащата.

Александър се държи така неразумно понякога, помисли си той. Ще бъде ли след време готов да изпълни призванието си като единствен наследник на империята Киракис?

В малкия си кабинет в сградата на телевизията Мередит разказа на Кей Уилсън, една от техническите директорки, за неуспеха да вземе така желаното интервю и сподели колко впечатляващ е синът на Константин Киракис.

— Очаквах да видя Синята брада, а той се държа като Очарователния принц — призна тя. — Наистина се оказа приятна изненада.

— Очевидно — подхвърли Кей, наливайки си кафе от машината в единия ъгъл на кабинета. Взе две бучки захар от купичката и затършува из чекмеджето за бурканчето със сметана. — Я кажи, наистина ли е толкова привлекателен като на снимките?

— Повече — увери я Мередит без колебание. — Странно… Въобще не изглежда самовлюбен. Човек с такъв външен вид трябва да го съзнава, освен ако никога през живота си не е заставал пред огледало.

— Хммм… Явно си силно впечатлена — отсъди Кей.

— Няма нищо общо с мислите из подозрителното ти мозъче — сряза я Мередит. — Оказа се много симпатичен, но естествено е трудно да опознаеш някого за един час в претъпкан ресторант.

— Разбира се — съгласи се Кей. — Я ми кажи, след като толкова ти харесва, защо не интервюира него?

— Мина ми през ума — призна Мередит. — Беше страшно открит. Помислих си, че лесно ще го разприказвам. Но колкото повече време седяхме заедно, толкова повече усещах, че е безсмислено дори да го попитам. Всъщност се плъзгаше по повърхността. Държеше се мило и чаровно, но не се изпусна за нищо важно. Непрекъснато е нащрек.

— Аха… Тайнствен мъж. Звучи интригуващо. — Приседна върху края на бюрото и надникна в записките на Мередит. — Кого ще интервюираш утре, или не е редно да те питам?

— Ник Холидей, по-известен на киноманиаците като най-нашумелия нов режисьор. Уточнявам: това са думи на студиото, не мои. — В тона на Мередит прозвуча скептицизъм. — Вероятно егото му надхвърля всякакви граници.