Читать «Игра на богове» онлайн - страница 10

Както беше гола, стана от леглото и прекоси стаята с леки, но решителни крачки. Обгърна врата му с ръце и нежно го гризна по ухото.

— Върни се в леглото, caro mio — прошепна тя. — Върни се при мен и ще се любим отново и отново…

Той се засмя тихо.

— И ще ме научиш как да отделям повече време на насладата ли?

Ръцете му обхождаха тялото й.

— О, не би могъл да попаднеш на по-добър учител, diletto mio. — Прокара пръсти през косите му. — Аз, carissimo, съм специалистка в изкуството да давам наслада.

— Нима? — Отдръпна глава и я погледна. Усмивката му бе злорада. — И как ще го докажеш?

Тя също се усмихна.

— Доказателство ли ти е нужно?

Франческа прие предизвикателството. Всъщност той знаеше, че ще го направи. Целуна го жадно, докато с върховете на пръстите си докосваше мускулестия му гръден кош. Отдръпна се преднамерено лениво и коленичи. Взе пениса му в ръка, а с другата започна да го гали бавно, нежно, без да спира да нашепва италиански любовни слова.

— Вземи го в устата си, Франческа — помоли той настойчиво.

— И това ще стане, carissimo, но прояви търпение — прошепна тя. — Научи се да се контролираш, иначе всичко ще приключи прекалено бързо.

Пое върха на органа му между устните си и бавно го засмука, докато той постепенно наедряваше. Пое го по-дълбоко в устата си. Пръстите й леко галеха тестикулите му. Александър усещаше как желанието му се надига, обгръща го като приливна вълна. Стисна здраво главата й с ръце и започна да движи бедра. Само какви неща му правеше тя с уста, език… Едва успяваше да се контролира, едва се въздържаше да не избухне.

Затвори очи. Не, помисли си той, призовавайки цялата си воля, за да запази контрол. Още не, още не… Ала започваше да отслабва, да губи контрол. Трябваше да я има сега или… Измъкна се рязко и я бутна да легне върху килима. Отпусна се отгоре й и проникна с едно бързо движение. Настойчивостта му накара Франческа леко да простене.

— Не се заблуждаваш, cara mia — прошепна той, едва поемайки си дъх, — наистина си специалистка по насладата.

Продължи да прониква отново и отново в нея, вече го правеше по-дълбоко и по-бързо. Тя започна да следва движенията му, да повдига бедра от пода, за да го пресрещне, като през цялото време забиваше нокти в плътта му.

— Опитвам се да ти доставя наслада, diletto mio, защото те обичам — промълви тя. — Обичам те, откакто те срещнах.

Александър я изгледа странно, сякаш я виждаше за пръв път. Устните му се впиха в нейните напористо и грубо.

— Не — промърмори той. — Не. Постоянно го повтаряш, но не ме обичаш. Лъжеш!

Франческа го погледна смаяно — не разбираше защо се съмнява в нея.

— Наистина те обичам! Ти си моят живот. Защо не ми вярваш?

Той тръсна гневно глава, очевидно неспособен или нежелаещ да повярва.

— Не… Не ме лъжи!

С наближаването на оргазма проникванията му ставаха все по-силни. В очите му се забелязваше болка, която се появяваше винаги, когато се любеха, но Франческа така и не намираше обяснение за нея.