Читать «Игра на богове» онлайн - страница 7

Бащата го погледна навъсено.

— Единствено работата ли те възпира да се върнеш вкъщи? — Подбутна сгънатия брой на „Лос Анджелис таймс“ към сина си така, че да се вижда снимка на Александър с Франческа Коренти. — Или тази дама е причината?

— Едва ли — отвърна синът безразлично.

Знаеше, че Франческа ще е там и ще го чака, когато и да се върне, колкото и дълго да отсъства. Винаги бе там, готова за него. На моменти предаността й го задушаваше и му се искаше да се раздели с нея за известно време. Не си представяше нищо по-привлекателно от завръщане в Гърция за седмица-две. Не беше виждал майка си от месеци и тя страшно му липсваше. Напоследък имаше тревоги със здравето и лекарите я съветваха да не предприема дълги пътувания, дори със самолет. Това й пречеше да гостува на Александър в Ню Йорк, както често правеше в миналото.

Старият Киракис погледна навъсено снимката във вестника.

— Не е зле да си по-дискретен, Александър.

— Снимката е направена…

— … когато ти и дамата сте влизали във фоайето на „Плаза“, където тя е отседнала — завърши вместо него баща му. — Връзката ви е така афиширана, сякаш е поместена реклама на цяла страница в „Ню Йорк таймс“.

— Доста трудно е да си дискретен, татко, когато папараците те следват навсякъде — опита да се защити Александър. — Напоследък почти не успявам да се уединя.

— Да. Защото сам си се превърнал в мишена за тези хора — не отстъпи Киракис, видимо недоволен. — Знаят, че ако са плътно по петите ти, рано или късно ще им предложиш нещо достойно за снимане. Днес е госпожица Коренти. Коя ще е следващата седмица или следващия месец? Станал си мишена за медиите, сине. За жалост твоята публичност ти вреди.

— Порицаваш ли ме, татко? — попита Александър ледено.

— Майка ти и аз не одобряваме как се справяш с личните си дела, Александър. Никога не сме го крили, но и си даваме сметка, че не можем да се месим в живота ти — отвърна Киракис, внимателно подбирайки думите си. — Желаем единствено да проявяваш необходимата дискретност. Майка ти е доста чувствителна, когато семейните дела станат обществено достояние.

Александър си пое дълбоко въздух.

— Добре, ще се постарая да уважа желанието ви — отвърна той. — А сега да поговорим за друго. Тази тема ми омръзна.

— Не се и съмнявам — увери го Киракис. — Но кажи, Александър, никога ли не си обмислял сериозно възможността да се ожениш? Не си ли мислил да създадеш семейство, да имаш деца?

В тона му се долавяше искрена загриженост. Александър плахо се засмя.

— Не съм готов за женитба, татко. И определено не съм готов да стана баща — отвърна той. — Но дори и да бях, все още предстои да срещна жената, която бих преценил като подходяща съпруга.

— Когато аз бях на твоите години… — подхвана Киракис раздразнено.

— … ти и мама сте били женени от близо десет години. Вече си бил изградил атинската корабоплавателна компания, която по-късно станала „Атина Маритайм“ — основата на „Киракис корпорейшън“. Мама е имала вече два спонтанни аборта и са я предупредили, че може да умре, ако опита да забременее трети път — завърши Александър, като отмяташе фактите на пръстите на лявата си ръка. — Да, татко, добре знам историята на нашия знатен род. Наизустих я още като дете, както другите деца обикновено запомнят приказки.