Читать «Игра на богове» онлайн - страница 5

Зяпаше го като идиот, но не бе в състояние да откъсне очи от него.

— Репортерка, така ли? — попита той леко развеселен. — Никога нямаше да предположа. Прекалено прелестна сте, за да бъдете нещо друго, освен модел или актриса.

Тя се усмихна.

— Комплимент ли долавям? — попита Мередит.

— От моя страна? Никога! — Засмя се. Дълбок, гърлен смях. — Простете ми… Възпитан съм да спазвам някои старомодни традиции…

Тя вдигна ръка.

— Няма нужда от обяснения. Извинението ви е прието, господин Киракис.

— Александър — поправи я той.

— Александър — повтори тя бавно.

Александър Киракис хвърли поглед през рамо към масата, където седеше баща му с четирима души от „Флотски вести“.

— Надяваше се да обядваш с него, нали?

Тя кимна и промълви:

— За жалост акулите ме изпревариха.

— Най-жалко е за баща ми — отбеляза Александър. — Не му се удава често възможност да е в компанията на красива жена при тези пътувания — обясни той с ослепителна усмивка, а Мередит неволно се изчерви.

— Благодаря, но…

— Аз обаче никога не пропускам подобна обещаваща възможност — продължи той. — За мен ще е чест, Мередит, ако решиш да обядваш с мен.

— С удоволствие — отвърна тя без колебание.

— Чудесно! — Хвана я за ръка и тя усети как през тялото й премина тръпка. — Ела ей там. — Поведе я към сепаре, отделено със завеса — гаранция за пълна изолация. — Предпочитам усамотението, когато може да се осигури. Толкова рядко ми се случва напоследък. Не възразяваш, надявам се.

— Ни най-малко — отвърна тя бързо.

Мередит се огледа. Отдавна не бе идвала тук и бе забравила колко е прелестно. Облицованите с червено кадифе стени и ромолящият фонтан в центъра придаваха на помещението елегантна атмосфера. Цветя имаше навсякъде, буквално навсякъде. Сякаш се бяха пренесли по магически начин в някое великолепно тайнствено място в Европа, например във Виена или в Будапеща.

— Напомня ми за място, където отседнах веднъж в Австрия — отбеляза Александър, сякаш прочел мислите й. — Хранила ли си се тук преди?

— Един-два пъти, но отдавна — призна Мередит.

— Как е храната?

— О, отлична! — увери го тя. — Почти несравнима.

— Ще се доверя на преценката ти.

Тя се усмихна:

— Дано не се разочароваш.

Не бе изключено все пак да вземе интервю. Едва ли има някой по-близък до Киракис от собствения му син. Зачете се разсеяно в менюто — осъзна, че той я наблюдава.

— Надявам се престоят ти в Ел Ей да е приятен — подхвърли тя.

Начинът, по който я погледна, я накара да се почувства като ученичка.

— Определено. — На лицето му цъфна усмивка. — Всичко видяно до този момент е страшно красиво.

Мередит отново се изчерви.

— Според мен тукашният смог се понася трудно. Там, от където идваш…

— От където идвам ли? — Той се засмя гръмко. — Живея в Ню Йорк!

— Но си израснал в Гърция?

— Да. — Направи пауза. — Май не си ходила там.

— Не, не съм.

— Атина много прилича на Лос Анджелис — увери я той. — Често дори я наричат Лос Анджелис с руини. И там има смог, улични задръствания, тълпи туристи. Някога беше прекрасен стар град, но през последните години доста се комерсиализира.

— Изглежда не одобряваш това — заключи тя и потисна усмивката си.