Читать «Игра на богове» онлайн - страница 273

Александър го погледна смаяно.

— Значи вие…

Смехът на мъжа бе горчив.

— През годините натрупах достатъчно пари и власт, за да те унищожа — злорадо сподели той. — Внимателно съм подготвил краха на мощната ти империя. Именно аз, хер Киракис, уредих пожара в Монреал, но той бе само началото, както ти е добре известно.

Александър го гледаше мълчаливо.

— Хората ми… Добре си свършиха работата, нали? Те създадоха проблемите в атомната централа — продължи той тържествуващо. — Не е лесно да се подкупят вашите американски политици, но както ти сам си повтарял нееднократно, всеки си има цена. — Замълча. — Същото важи и за твоя човек в Турция.

— Кафир? — обади се Александър. — Какво общо има Кафир с това?

— Той всъщност се оказа много полезен за мен — сподели Хауптман и тънките му устни се извиха в злобна усмивка. — След като открих слабото му място, съвсем лесно го убедих да постъпи според желанията ми.

— Слабото му място ли? — попита неволно Александър.

— Кафир е страстен комарджия — обясни Хауптман високомерно. — Изненадан съм, че не си го знаел. — Изсмя се подигравателно. — Заплатих всичките му дългове и той стана моя собственост.

— Разбирам — промълви Александър, досетил се за странното поведение на Кафир през онази сутрин в Истанбул.

— Пак моите хора устроиха капан на Курт Бадрут — продължи Хауптман и се наслади на страха, появил се в очите на Александър. Нямаше представа, че той не се страхува за себе си, а за бременната си съпруга. — Щяхме да купим и твоя човек в Англия, но онази жена се натъкна на информацията, която се готвехме да използваме срещу него. Ако не бе разбрала какво става… За жалост трябваше да… загине.

— Наредил сте Каролин Грейсън да бъде убита?

Хауптман се усмихна ледено.

— Да кажем, че уредих да я сполети злополука.

Александър го погледна. Човекът срещу него бе хладнокръвен убиец. А обвиняваше Александър за смъртта на Мариан!

— А Карло Манети? — попита той предпазливо. — И това ли е ваше дело?

— Естествено — призна Хауптман без миг колебание. — Манети отлично пасваше на замислите ми. Когато се наложи да обявят компанията му за продан, всички, включително и самият Манети, бяха убедени, че ти стоиш зад това. — Замълча за минута. — Глупакът реши да се самоубие и това дойде като допълнителен бонус. Дъщеря му изля доста помия по твой адрес в пресата, нали?

— Господи, това е лудост! — възкликна Александър.

— Аз причиних всичките ти проблеми, хер Киракис — продължи Хауптман. — Фармацевтичната компания, спекулациите в пресата, че империята ти е нестабилна… Но най-големият ми удар бе, когато узнах истината за теб!

Александър го погледна смаяно, но веднага се досети, че Хауптман знае и за Елизабет, и за Йоанина.

— Следях хода на разследването на съпругата ти и реших и аз да проверя някои неща — заяви Хауптман. — Изпратих хора в Атина, в Йоанина, дори в Лос Анжелис. Именно аз, хер Киракис, изпратих на жена ти доказателството, което тя търсеше.

— Вие?

Александър изглеждаше потресен. Горе на площадката Мередит имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне.