Читать «Игра на богове» онлайн - страница 275
Норма Бейшър
Музеят, само седмици по-рано открит от Александър Киракис и прекрасната му съпруга, бе посветен на паметта на покойните му родители Константин и Мелина Киракис. Многобройните тълпи бяха привлечени преди всичко със забележителната колекция от платна на Моне, Реноар и Мане. Всички продължаваха да коментират трогателната реч на Александър Киракис при откриването и очевидно силната му привързаност към покойните му родители.
Доктор Гудрон не бе склонен да вярва в чудеса, но сега буквално ставаше очевидец на чудо. Откакто преди година Александър Киракис направи смайващото си признание, в състоянието на госпожа Райън се забелязваше известно подобрение. След тридесет и пет години мълчание и никаква реакция по отношение на външния свят, сега доктор Гудрон категорично смяташе, че е постигнат пробив. Александър Киракис посещаваше майка си редовно и според тренираното око на психиатъра той установяваше ползотворна комуникация. Елизабет все още не говореше, но лекарят бе убеден, че е просто въпрос на време, преди да стане и това. Питаше се дали наистина съществува вроден инстинкт, който помага на човек да разпознае детето си при всякакви обстоятелства.
Александър и Мередит слязоха от частния самолет с дъщеричката си. Репортерите и фотографите тутакси се скупчиха край оградата. Всеки искаше пръв да заснеме най-новото продължение на династията Киракис. Бебето беше вече на шест месеца, но негова снимка още не се бе появявала в пресата. Предполагаше се, че след всичко, което Александър и Мередит Киракис бяха преживели през последните две години, те се опасяват някой да не се опита да отвлече детето им. Говореше се, че бременността на Мередит е протекла трудно и на два пъти за малко да загуби бебето — първия път веднага след инцидента в Саутхамптън.
Сега, когато стъпиха на земята, Александър прегърна Мередит, която държеше детето в ръце. Журналистите се провикваха един през друг и молеха за коментар или снимка. Мередит погледна съпруга си усмихната.
— Да го направим ли? — попита тя.
Той също се усмихна.
— Защо не?
Заедно пристъпиха към оградата. Мередит свали дантелената шапчица на бебето, което поразително приличаше на баща си — гъсти тъмни коси и същите блестящи черни очи.
— Дами и господа — обяви Александър гордо, — нашата дъщеря Алексис Елизабет Киракис.
1
mama mou — майчице (гр.) — Б.пр.
2
Добро утро (гр.) — Б.пр.
3
Buon giorno, signorina — Добър вечер, госпожице (итал.) — Б.пр.
4
Dio mio — Боже мой (итал.) — Б.пр.
5
Oui, monsieuor. — Да, господине (фр.) — Б.пр.
