Читать «Философско разследване» онлайн - страница 151

— Престъплението е нещо обикновено — каза Джейк. — Логиката е рядкост.

— Ще ми кажеш ли какво става? Или да извикам линейка?

— Трябва да разсъждаваш повече за логиката, отколкото за самото престъпление.

Тя посочи не към книжарницата, която според Чун би отговорила по-добре на загадъчната й забележка, а към съседния ресторант за дюнер кебап. Един човек пишеше цените на витрината, използвайки нещо като червен молив. На вратата пишеше „Парменидис“.

— Ще се разсърдиш ли, ако хапнем не китайска, а гръцка храна? — попита Джейк.

— Съвсем не. Стига да ми кажеш какво си намислила, по дяволите.

— Разбира се, но първо да се махнем от улицата. Той още не трябва да ни вижда — отговори тя и го поведе към входа на близкия шивашки магазин. — Човекът на витрината се казва Кириякос Парменидис. Но кодовото му име, дадено от програмата „Ломброзо“, е Уилям Шекспир.

— ВМЯ-отрицателен ли е?

Джейк кимна.

— Преди няколко седмици Витгенщайн го проследил до църквата „Сейнт Джеймс“, където възнамерявал да го застреля. Но Парменидис го уплашил и докато бягал, Витгенщайн забравил туристическия си справочник на Лондон, съдържащ адресите на всичките му потенциални жертви. Парменидис го намерил на скамейката, където седял Витгенщайн. След известно време разбрал колко е ценен справочникът и като съвестен гражданин, го донесе в полицията. Но само се замисли върху следния факт, Ят. Парменидис работи до книжарницата, откъдето един час преди да бъде жестоко убита, Мери Улнот е купила роман. Когато се опитал да застреля Парменидис, Витгенщайн е бил в църква, намираща се на двайсетина метра от административната сграда, където е било открито голото тяло на Мери. Убиецът е писал върху тялото й с червено червило. С лявата ръка.

Джейк се показа от входа и кимна към витрината на ресторанта.

— Погледни го. Парменидис пише менюто с лявата ръка и използва нещо като червено червило.

Чун кимна.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Джеки Уестън, девойката, която е убил преди Мери Улнот, също е обичала криминалната литература. Още не можа да го докажа, но бих се обзаложила, че тя също е купила книга от тази книжарница и той я е срещнал там. Според мен всички убити момичета преди смъртта си са минали по тази улица.

— Интересна хипотеза — съгласи се Чун. — Но всичко звучи много повърхностно.

— Ако се окажа права, ще бъде лесно да го накараме да направи самопризнания.

— Какво си намислила?

— Носиш ли оръжие?

— Разбира се. Нали съм ченге.

— Добре, чуй какво искам да направиш. Влез в ресторанта и си поръчай нещо за ядене. Аз ще дойда след няколко минути. Но ти се прави, че не ме познаваш.

Чун пресече улицата и влезе в ресторанта.

Джейк тръгна към книжарницата за криминална литература.

На витрината имаше обява, че вътре четирима водещи писатели в жанра раздават автографи върху най-новите си романи. Влизайки, Джейк погледна имената, после — мъжете и жените, седнали край дългата маса зад купчините си последни произведения. Не познаваше никого от авторите. Всички я погледнаха с надежда. Ала тя не възнамеряваше да купува нищо. Дори не мислеше да разглежда книгите.