Читать «Философско разследване» онлайн - страница 149

— Е — каза Джейк, поглеждайки часовника си, — мисля, че отнехме достатъчно от времето ви, доктор Чен. Много ви благодаря.

Вероятно беше твърде късно да намери някой в Министерството на здравеопазването.

— Няма защо — каза той. — Следващия път проверете дали няма да можете да ме откажете от пушенето.

Джейк и Чун се върнаха в кабинета, който използваха, когато бяха в Института за изследване на мозъка, и тя се обади в Министерството на здравеопазването. На екрана на видеотелефона се появи едно момиче в невероятно цветущо здраве, облечено в трико, а от телефонния секретар се разнесе несъвместим с външността й безцеремонен мъжки глас, който я информира, че Министерството ще бъде затворено до девет часа на другата сутрин.

— Ами тогава утре — примирено каза Джейк. — Много ти благодаря за помощта, Ят. Мисля, че сеансът беше полезен.

— Няма защо — отговори той. — Да превеждам беше приятна отмора след работата с компютъра.

Тръгнаха към Ню Скотланд Ярд.

— Влакът ти тръгва от Падингтън, нали? — попита Джейк. — Да те закарам ли дотам?

— Благодаря. Но само при едно условие. Да ми позволиш първо да те заведа в най-добрия китайски ресторант в Сохо. Собственикът ми е братовчед.

Джейк се усмихна.

— Добре. Споразумяхме се. Но съпругата ти няма ли да те чака?

Чун се ухили.

— Майка й ни е на гости. Смята, че дъщеря й не е трябвало да се омъжва за човек от Хонконг.

— Може би защото е тесногръда.

— Не — засмя се той. — Защото никога не се е хранила в ресторанта на братовчед ми.

Мозъкът ме боли. Наистина.

Но защо се учудвате? Там се реят около трийсет хиляди вида протеин. Как няма да боли, когато за да поддържа съзнанието ви, един грам мозъчна тъкан използва повече енергия, отколкото използва мускулът, за да вдигне една щанга? Пък и мозъкът ви консумира около една четвърт от калориите, които използвате всеки ден.

Но преди онези от вас, които се съобразяват с калориите, да започнат да се вълнуват и да протегнат ръка към философските си книги, позволете ми веднага да добавя, че за да проумеете нещо като „Феноменология на възприятието“ от Морис Мерло-Понти, вашият мозък използва не повече калории, отколкото когато ходите по голяма нужда или си човъркате носа. За съжаление на шишковците истината е, че повечето калории се използват само да задвижат мозъчните клетки, ето защо диетите са безполезни.

Струва ми се, че собственият ми мозък напоследък се е претоварил. Непрекъснатото мислене по въпроса за Убийството през последните няколко месеца трябва да е изразходвало малко повече енергия. Оттам идва и пронизващата черепа болка.

Проблемът е, че мозъчните клетки са изключително общителни. Те настояват да говорят със съседите си, чийто брой по всяко време е сто хиляди. И при цялото умствено усилие, което е неизбежно последствие от масовите убийства, електрическият заряд във вътрешността на главния мозък вероятно прилича на небе по време на бомбардировка.

Ех, само ако мозъкът не беше такъв експедитивен малък негодник — само два процента от телесното тегло. В моя случай — около 1.7 килограма. Мозъкът упорито прави стотици резервни копия на мислите — дори на онези, които човек се надява, че е забравил — и ги складира в различни невронни кътчета и черепни кухини. Прилича на предвидлив човек, който отивайки в чужбина, обмисля вероятността да бъде ограбен и разпределя парите в багажа и в дрехите си. Ето защо, когато една част от мозъка бъде унищожена, например онази, която разпознава цветовете, друга част започва да върши нейната работа.