Читать «Философско разследване» онлайн - страница 152

Усмихна се при мисълта как тези четирима самомнителни писатели на криминална литература седят като група телевизионни капацитети, забравени от читателската публика и пренебрегнати от клиентите в книжарницата, докато в съседната сграда един истински сериен убиец скоро ще бъде провокиран да се издаде.

Джейк намери онова, което търсеше, пред лавиците с постмодернистки криминални романи.

Жената беше висока и силна брюнетка, облечена в тясна джинсова пола и риза. Очите на Джейк съзряха извивката на голите й гърди между перлените копчета. Яркочервеното червило й придаваше евтин курвенски вид.

— Позна ли ме? — тихо попита тя.

Полицайката я погледна неуверено, сетне кимна.

— Как се казваш?

— Едуардс.

— Къде е екипът ти за наблюдение, Едуардс?

— Отвън. В един син микробус.

— Имаш ли предавател?

Полицайката кимна.

— Добре. Тогава всички ме чуват. Говори главен инспектор Джейкович. Имам основание да мисля, че човекът, когото търсим, Убиеца с червилата, работи в съседния ресторант за дюнер кебап.

Едуардс се намръщи, после тихо каза:

— Не се учудвам. Онзи ден си купих оттам кафе и зад тезгяха имаше един тип, който ме погледна много странно.

— Носиш ли червено червило?

Жената кимна, прерови чантата си и й го даде.

— След малко полицай Едуардс и аз ще влезем в ресторанта — обясни Джейк на скритата си публика. — Детектив сержант Чун е вече там. Вашата заповед е следната: бъдете готови, когато престъпникът се опита да избяга.

— Какво мислиш да направиш, главен инспектор?

— Ще видиш.

Джейк мина покрай масата с неподписаните книги и техните самосъжаляващи се автори и излезе от книжарницата. Спря, когато видя синия микробус, и сякаш след подадена реплика прозорецът се отвори, разкривайки лицето на детектив инспектор Ед Крашо. Той вдигна палец, а Джейк кимна и, следвана от Едуардс, влезе в ресторанта за кебап.

Първото, което долови, беше миризмата на зехтин. После видя Чун, който кротко седеше в един ъгъл и дъвчеше голяма, добре натъпкана питка.

Гостоприемната усмивка на Парменидис леко избледня, когато позна едната от клиентките, застанали пред тезгяха от неръждаема стомана. На лавицата зад него стоеше голяма бутилка зехтин, бутилиран от компания „Сейкрид Ойл“.

— Здравейте, главен инспектор. Какво мога да направя за вас? — нервно каза той, сетне погледна Едуардс, преглътна с усилие и добави: — Хванахте ли онзи човек? Дето ме преследваше?

— Още не — отговори Джейк и кимна към колежката си. — Всъщност в съседната книжарница срещнах една моя стара приятелка и решихме да дойдем тук да пием кафе.

Парменидис сякаш се поуспокои. Посочи една от пластмасовите маси, наредени покрай огледалната стена, и рече:

— Заповядайте. Ще ви донеса кафетата. Капучино или еспресо?