Читать «Философско разследване» онлайн - страница 150

Колкото и да се опитвах да го предотвратя, моите по-склонни към убийство мозъчни клетки обичат да разговарят с другите и ги тровят с логическите си образи на фактите в опит да ги спечелят на своя страна.

Това ми причинява не малко трудности. Безсънието е най-жестокото мъчение. Понякога лежа буден през по-голямата част от нощта и ги наблюдавам как работят. Лесно е да ги съзреш, когато става нещо. Всички мисли се превръщат в образ, а душата — в тяло. Мислите се проявяват като петънца с цвета на кръвта. Напоследък в мен има много повече от този цвят от обикновено и нощес вътрешността на главата ми приличаше на вулканичната лава, изригнала от планината Етна и погълнала няколко околни села.

Главната тема на невронната дискусия, изглежда, е да се придвижа от убиването на събратята си към изтребване на човешката раса като цяло. Един вид схема за разширяване на бизнеса. Това ми се струва печална насока, която много ме безпокои. Бях се надявал, че ще запазя контрол върху нещата, но, разбира се, липсата на вентро-медуларно ядро у мен, изглежда, прави това невъзможно. Явно след време ще бъда принуден да приключа с този бизнес завинаги.

16.

Стигнаха до Сохо и паркираха на площад „Сейнт Джеймс“. Чун се извини, че ще трябва да вървят пеша до ресторанта на братовчед му.

— Нямам нищо против — рече Джейк. — Откровено казано, разходката ще ми се отрази добре.

— И на мен — призна той. — Макар че у дома правя гимнастика. В гаража имам боксова круша. Сутрин здравата я напердашвам. Напоследък си представям, че е тъща ми.

Изкачиха малкия хълм към Джърмин стрийт и завиха на изток към Рийджънт стрийт и площад „Пикадили“.

Срещу „Симпсън“ Джейк спря пред червената тухлена административна сграда и кимна към вратата от тъмно стъкло.

— Едно момиче беше убито тук — каза тя. — Само преди месец-два. Трудно е да се повярва, нали? Всичко изглежда толкова спокойно, цивилизовано и…

Джейк огледа улицата и очите й блеснаха, когато се спряха на черната стена на църквата „Сейнт Джеймс“.

— Какво има? — попита Чун.

Джейк неопределено поклати глава.

— Нищо — отговори тя, но тръгна към вратата на църквата. — Поне не мисля, че е нещо важно.

Обмисляше въпроса като силогизъм — две отделни съждения. Не разбираше как изводът, до който бе стигнала, може да ги последва логически. Но дори една такава необоснована конверсия да доведеше до също така необоснована преценка, тя бе убедена, че това може да се провери по емпиричен начин. Въпросът беше: как?

Виждайки, че е погълната от мисли, Чун не каза нищо, дори когато бе принуден да я последва в църквата. Джейк прекоси каменния вътрешен двор, излезе от другата страна и тръгна към Пикадили. Поведе го към Саквил стрийт и спря пред книжарницата за криминална литература, която по това време на деня беше пълна с посетители. Чун забеляза, че тя се усмихва, и когато най-после заговори, лицето й сияеше победоносно.