Читать «Философско разследване» онлайн - страница 153

— Две капучино — отговори Джейк.

Гъркът леко се поклони и отиде при кафемашината.

Двете жени се настаниха една срещу друга. Джейк не обърна внимание на Чун. Извади вестник „Ивнинг Стандард“ и го сложи на масата. После измъкна червилото, написа с големи печатни букви върху кремавата повърхност на масата „МЕРИ“ и покри думата с вестника.

След минутка Парменидис се приближи с две чаши кафе. Усмихнат, той се наведе да ги сложи на масата и в същия миг Джейк дръпна вестника.

Не можеше да има по-стъписан човек от него. Лицето на гърка пребледня. Първо провеси челюст, после изпусна кафетата, обърна се и хукна към вратата, като грабна от тезгяха един дълъг кухненски нож. Джейк, Едуардс и Чун се завтекоха след него.

Щом излязоха на улицата, Джейк извади оръжието си и му извика да се предаде. Парменидис продължи да бяга и като видя, че пътят му е препречен от още двама мъже, размахващи пистолети, вдигна ножа.

Джейк спря, преодоля треперенето на ръката си и се прицели ниско. Крашо и другият полицай се отдръпнаха от мишената й. Тя усети първия студен допир със спусъка, затаи дъх за част от секундата и стреля.

Парменидис се просна по лице на тротоара и се хвана за крака, от който мигновено рукна кръв. Крашо изрита ножа от ръката му. Не че това имаше някакво значение. Още преди да се приближи до гърка и да види раната, Джейк разбра, че куршумът е разкъсал бедрената артерия — кръвта направо шуртеше.

Брадясалото лице на Парменидис беше мъртвешки бледо. Изглежда не изпитваше болка, а сякаш само беше упоен. За миг очите му се фокусираха върху Джейк, примигнаха, затвориха се и отново се отвориха. Усмихна й се. Тя бе виждала същата усмивка и преди, когато баща й умираше от тумор в мозъка. Усмивка, изпълнена с презрение.

Крашо разкъса шала си и стегна като с турникет раненото му бедро. Направи всичко възможно да спре кръвта, но раната беше твърде дълбока и гъркът умря, преди Едуардс да успее да повика линейка.

Джейк се приближи до полицейския микробус без опознавателни знаци, където, според правилника, спокойно предаде на Чун автоматичния си пистолет.

— За разследването — обясни тя.

Той кимна и пусна оръжието в джоба си.

— Исках само да го раня — изплъзна се от устата й. — Той имаше нож. Помислих, че ще го използва, когато видя другите двама полицаи.

— Постъпи правилно — рече Чун. — Предупреди го и се прицели ниско. Това трябваше да направиш. Жалко, че го улучи там. Един сантиметър встрани или вдясно и сега той щеше да седи на тротоара и да те псува.

Джейк се облегна на микробуса и се замисли върху реакцията си, след като бе убила човек. Не се чувстваше толкова зле, въпреки факта, че Парменидис бе убил шест жени. И все пак беше смутена. Самопризнанието би улеснило нещата. Сега оставаше само да се надява, че оперативните работници ще намерят достатъчно доказателства, с които да убедят съдебния следовател в правомерността на действията й.

Улицата мигновено се изпълни с полицаи, които отцепиха района с кордони. Джейк се запита как са съумели да дойдат толкова бързо. После си спомни, че на ъгъла има полицейски участък. Там щяха да я заведат да даде показания.