Читать «Философско разследване» онлайн - страница 143

— Така е — каза Джейк, — но той все пак има някакви права. Има начин нещата да се извършат по законен ред. А дори да се окаже въздействие, в което дълбоко се съмнявам, вашата идея само ще потули нещата. Нещо повече, ако се окаже безрезултатна, той може да преустанови контакта с нас. Ще се скрие за известно време и след година-две отново ще започне да убива. И още по-лошо, накрая вие ще превърнете този човек в легенда, като Джак Изкормвача, който след като е извършил всичките си престъпления, е изчезнал.

— Вижте какво. Изслушайте професора. Нека самият той да обясни идеята си — настоя Удфорд.

Джейк сви рамене.

— Ами хайде да чуем. Но не виждам какво значение ще има. Колкото и да ми обяснявате, пак ще вони.

Професор Уеъринг погледна въпросително Марк Удфорд, който кимна, сякаш искаше да каже, че си струва да опитат. Удфорд отвори папката пред себе си и започна да прелиства страниците.

— От телефонните ви разговори с Витгенщайн и от всичко, което знаем за него, аз си съставих пълна представа за личността му… В много отношения той прилича на арестуваните пациенти, които съм срещал. Клиничните ми наблюдения показаха, че този тип хора обикновено са склонни към самоубийство. За него животът на другите няма стойност, така че е твърде вероятно да не цени и собствения си живот.

Той се прокашля, когато стигна до онова, което Джейк знаеше, че ще бъде най-деликатната част от тезата му.

— В случая съм убеден в това. И като се има предвид идентифицирането или самозаблудата на убиеца, че е Лудвиг Витгенщайн, не виждам причина защо да не насочим агресивността му към самия него. В края на краищата, един от братята на истинския Витгенщайн се е самоубил. Пък и самият Витгенщайн е имал такава склонност. Мисля, че е напълно възможно професор Ланг успешно да го убеди да отнеме живота си.

Уеъринг колебливо поклати глава.

— Що се отнася до морално-юридическата страна на въпроса, спомената от главния инспектор, смятам, че не трябва да забравяме за реалната заплаха за обществото, която ще продължи да съществува, ако убиецът остане на свобода. Естествено, като лекар, аз до известна степен се въздържам да препоръчам този начин на действие. Може да се спори дали това няма да е нарушение на Хипократовата клетва. Но тази клетва е нищожна, ако позволява загуба на човешки живот. Главен инспектор, честно казано, не мислите ли, че е по-добре да се самоубиете, отколкото да ви осъдят на доживотна кома? Знам кое предпочитате.

— Много забавно — подигравателно каза Джейк, — особено като се има предвид, че вие бяхте член на Селективната комисия към Министерството на вътрешните работи, която препоръча въвеждането на наказателна кома.

Уеъринг се намръщи и погледна Удфорд.

— Вероятно главният инспектор се притеснява, че без арест в края на разследването възходът на кариерата й може да бъде спрян.

— Това няма нищо общо с въпроса, който обсъждаме — бързо каза Джейк.

Удфорд се подсмихна, взе си една голяма чаена бисквита и каза:

— Вижте какво, напълно ви разбирам. Давате всичко от себе си в това разследване и имате точно определена цел. А сега се появяваме ние и предлагаме нещо съвсем различно. Ясно ми е, че това сигурно е много отчайващо. Никой не очакваше, че ще се зарадвате.