Читать «Философско разследване» онлайн - страница 144

— По дяволите, имате право, че не радвам. Вижте, можете да правите, каквото искате, но аз няма да се откажа от залавянето на Витгенщайн.

Вече бе решила да не казва нищо за Парменидис и за списъка с жертвите на Витгенщайн, които бяха под денонощно наблюдение.

Удфорд сви рамене и каза:

— Е, не можем да ви попречим да изпълните дълга си.

— А професор Джеймсън Ланг? — попита тя. — Какво ли ще каже за малкия ви план? Струва ми се, че той не е човек, който би одобрил вашето предложение. Всъщност това е заговор за извършване на незаконно убийство.

— Не звучи ли малко мелодраматично? — попита Удфорд.

— Що се отнася до професор Джеймсън Ланг, оставете го на нас — рече Уеъринг и се обърна към Удфорд. — Днес следобед ще му се обадя.

Джейк стана и тихо каза:

— Това е убийство. И не се заблуждавайте, че е нещо друго. Дори Витгенщайн не го прави.

Асансьорът се движеше бавно и когато стигна до партера, Джейк вече се бе успокоила. Жената от охраната я претърси и погледна монитора на компютъра, за да провери дали Джейк не е оставила някакъв непозволен багаж или пакет.

Докато чакаше разрешение да излезе от сградата, Джейк огледа множеството руснаци и източноевропейци, които търпеливо чакаха във фоайето, за да получат каквато и да е работа след интервю със служителите на Министерството на вътрешните работи. Знаеше, че някои чакат от дни, за да докажат, че пребивават законно във Великобритания. Никой не се интересуваше от тяхното спокойствие или удобство. Никой не се опитваше да направи цялата процедура по-малко равнодушна. Нищо чудно, че понякога хората проявяваха насилие.

Щом й разрешиха да напусне министерството, тя излезе от сградата с форма на бензиностанция и тръгна по Тотхил стрийт, сетне почти веднага зави надясно, към Ню Скотланд Ярд.

Влезе в кабинета си и се обади в лабораторията.

— Морис? Докъде стигна с автографията? Компютърът сравни ли картата за самоличност с мострата?

— Бих искал веднъж завинаги да вземеш решение по въпроса — изръмжа той. — Пак ли трябва да пусна програмата за съпоставянето на ДНК?

— Какво искаш да кажеш? Кой ти нареди да спреш?

— Ти. Вчера получих бележка с твоя подпис. Пишеше да ти изпратя и автографията.

— И ти направи ли го? — Джейк усети, че нещо не е наред. — Морис, искам да намериш тази бележка и да ми я донесеш. Веднага.

След няколко минути той отново се обади. Дори на екрана на видеотелефона се виждаше, че е разтревожен.

— Това някаква шега ли е? — попита той. — Защото имам да върша куп други неща.

— Никаква шега. Е, намери ли бележката?

— Странно. Търсих я навсякъде, но не можах да я открия.

— Казваш, че вчера си получил съобщението на екрана на компютъра си, така ли?

— Да. Записах го на дневния си файл и после направих разпечатка, която да прикрепя към авторадиографията.

— В такъв случай искаш да кажеш, че някой е влязъл в кабинета ти и е изтрил записа от паметта на дневния ти файл?