Читать «Философско разследване» онлайн - страница 141

Векът направи един много остър завой, за да открие за пореден път, че Докландс са в стремителен упадък. Той беше още по-драматичен заради всичките пари, изхарчени напразно в опита да бъде преобразен за идните поколения. Когато настъпи второто десетилетие на века, в онова, което бързо се превръщаше в урбанистичен кошмар с оруеловски измерения, останаха само няколко изолирани, сравнително луксозни места, като Оушън Уорф.

Ще попитате защо, въпреки богатството си, аз предпочетох да дойда да живея тук, в буквално обсадни условия: тъй като архитектите, проектирали този строителен обект, не са предвидили, че един ден Оушън Уорф ще бъде обграден с електрическа мрежа. Нито са си представяли, че това ще бъде наложено от ръста на престъпност тук, ръст, равен на този в прословутия нюйоркски квартал Южен Бронкс.

Докато гледам от прозореца на апартамента си на седмия етаж в Уинстън Маншънс, изолиран от шума и от нефилтрирания въздух, аз трудно мога да си представя какво са имали предвид, когато са проектирали макетите си. Дали са предполагали, че някога магазините ще бъдат затворени поради липса на работа, обрани и превръщащи се в първите аванпостове на цели градове от коптори, обитавани от анархично настроената младеж? Минавало ли им е през ума, че спретнатите им малки паркове с ярко боядисани пейки и улични лампи един ден ще се превърнат в пустеещи парцели, пълни с изоставени коли? А онези парчета пластмаса, онези човешки копия, които щастливо населяваха градините — какво биха казали архитектите, ако узнаеха статистическата вероятност, че всяко от тях е участвало в извършването на престъпление? Кучешкият остров. Изключително подходящо име. Полицейските сирени вият пронизително, докато преследват поставените извън закона главорези из нереалния градски пейзаж.

И въпреки това аз дойдох да живея тук именно заради всички тези местни атракции. Разполагам с просторно жилище, при това на разумна цена. И най-важното, мога да се отдам на предпочитанието си към уединение и да живея на ръба на нещата, на чистото поле на една много мръсна тетрадка. И все пак близо до централен Лондон.

Мила Темза, лей се тихо, докато изпея песента си. Докато гледам реката, лесно си представям, че съм избран. Само аз. Изпитвам вродена жажда за солипсизъм. При мен това не е интелектуална поза, а морално и мистично отношение, толкова обострено, че ако нараня крака си, ще осакатя мислите си. Защото, в края на краищата, да познаваш болката, означава да получиш информация от някоя особеност на болката относно нейното местонахождение и да си в състояние да я опишеш. По същия начин моите кинестетични усещания ми дават сведения за движенията и положението на крайниците ми.

Показалецът ми извършва едно леко махателно движение с малка амплитуда. Аз едва усещам или изобщо не усещам това движение. Може би малко на върха на пръста, като едно леко напрежение. Дава ли ми това усещане сведение за движението? Защото дори да не го виждам, аз мога точно да го опиша. Но все пак трябва да го почувствам и да го опозная — това е сигурно. Но да познаваш нещата, означава само да можеш да ги опишеш.