Читать «Философско разследване» онлайн - страница 142

Ако същият пръст извърши същото движение, но този път върху спусъка на пистолета ми, лекият натиск и студенината на метала ми дават информация, че пръстът и спусъкът се движат. И докато наблюдавам как тялото на мъжа пада пред мен и пръснатият му череп осейва въздуха с кръв, дори без да поглеждам аз знам, че пръстът ми е извършил най-малко едно движение.

Но да знам, че е извършил шест, е не само въпрос на броене — както вече казах, пистолетът е почти безшумен. Ала тишината въздейства на слуха по-силно от шума. Не я чувам, ала въпреки това тя има такъв ефект. Знам точно колко са звуците, защото след шестия бързо се отправям в друга посока.

15.

— Категорично не — заяви Джейк и се вторачи в Марк Удфорд и професор Уеъринг със смесица от изненада и презрение. — Няма начин. Съжалявам.

— Министърът смята, че идеята е добра — спокойно каза Удфорд.

Джейк решително поклати глава.

— Министърът не разследва този случай. Аз водя следствието и мисля, че идеята й смърди.

Съвещанието се състоя няколко дни, след като господин Парменидис бе идвал в Ню Скотланд Яр с туристическия справочник на Витгенщайн. Участниците се намираха в кабинета на министъра в Министерството на вътрешните работи. Прозорците гледаха към Сейнт Джеймс Парк. Грейс Майлс я нямаше, защото присъстваше на откриването на нов полицейски участък в избирателния си район в Бирмингам.

Джейк се облегна назад и смутено се огледа. Зачуди се на несъвместимостта на лъскавите модерни мебели, на евтиния зелен порцелан и на слонските бивни, монтирани на една от боядисаните в бежово стени. Те й се видяха доста безвкусни, особено като се имаше предвид, че слоновете бяха вече изчезнал вид. Бяха останали само няколко в частни зоологически градини и в парковете за сафари. Слонът беше любимото животно на Джейк. Може би трябваше да бъде любимото животно на всеки полицай, защото слонът никога не забравя. А сега тези негодници тук искаха от нея точно това. Да забрави за залавянето на Витгенщайн.

Марк Удфорд въздъхна и отбягвайки погледа й, замислено изду устни.

— Обикновено се придържаме към конституционното разделение на властите — каза той, преструвайки се, че изпитва известно неудобство. — Законодателна, изпълнителна…

— Спестете ми конституционната лекция — прекъсна го Джейк. — Знам я наизуст.

— Добре тогава — продължи той. — Но има обстоятелства, при които законодателната власт може да се намеси в работите на една или друга правителствена функция.

— Вероятно се опитвате да ми кажете, че сте ме отстранили от случая. Така ли е?

— Да — отговори Уеъринг.

— Само се опитайте — каза тя. — Знаете ли, винаги съм искала да се занимавам с журналистика.

Удфорд се усмихна предразполагащо.

— Несъмнено, главен инспектор. Вижте какво, не разбирам какви са възраженията ви. Предложението на професор Уеъринг може да реши всичките ни проблеми.

— Освен този на Витгенщайн.

Удфорд сви рамене.

— Не мога да кажа, че ме е грижа за неговите проблеми. С Хегел жертвите му станаха дванайсет, за бога.