Читать «Верига от улики» онлайн - страница 4

1.

„Още един?“, чудеше се той, чувството на страх беше не по-слабо от всичко, което беше изпитал.

На връщане от единственото му за цяло лято отиване на плаж детективът Джо Дартели чу съобщението по радиото и престоя по-голямата част от времето, през което светеше зелена светлина, преди някой да прояви разум и да натисне клаксона и да го разбуди от този момент на уплаха.

Кодът означаваше самоубийство — не че имаше някаква полза от кодовете, местните медии използваха тези честоти в стил на паразитираща рибка, прилепнала към корема на акулата, и те познаваха всички кодове, бяха в състояние да интерпретират даже и най-малкото отклонение — но в този случай това, което привлече вниманието на Дартели, беше прибавената дума „летец“. Скачач.

Още един.

До пристигането му в началото на търговската част Хартфорд Гранада патрулиращият персонал вече беше опънал познатото въже около сцената на произшествието, като по този начин държеше на разстояние неколцина загубени любопитни и два нетърпеливи новинарски екипа. Имаха късмет: в единадесет и тридесет през нощта сърцето на тази част от града беше фактически обезлюдено, застрахователите прекарваха нощите вън от града, освен в случаите, когато им се налагаше да присъстват. Беше добре, че късните новини бяха вече свършили и събитието се превръщаше в новина за утрешния ден. Дартели забеляза един форд таурус без отличителни знаци, паркиран накъде и да е, и една черна кола от тези, с които обикновено превозват затворници и която Дартели бързо разпозна. Това беше автомобилът, който служеше на Теди Браг, когато събираше доказателствен материал. Върху задните врати бяха отпечатани думите: „ПОЛИЦЕЙСКИ ДЕПАРТАМЕНТ ХАРТФОРД, ОТДЕЛ СЪДЕБНА МЕДИЦИНА“. Да се нарече такава дреболия, като тази на Браг, отдел, беше малко нещо пресилено, като се има предвид, че се състоеше от само двама души. Но може би това обстоятелство караше обществото да се чувства по-добре при мисълта за доларите, които се заплащаха за данъци.

Дартели паркира осемгодишното волво 245 комби, като остави мигачите да светят, и чукна сенника с документите, които идентифицираха колата като притежание на детектив от Хартфордския полицейски департамент (ХПД), като целта беше никой да не я закача. Той напусна комфорта, предоставен му от климатичната инсталация, и попадна в супата на почти непоносимата горещина и враждебна влага.

Носеше сини бермудки, мокасини без чорапи и бяла риза за голф от „Скотис Ландинг“, заведение в Коконът Гроув, Флорида, което предлагаше риба и чипс, сувенир от ваканция, която принадлежеше на далечното минало. Патрулиращият полицай на вратата не го позна и се опита да го изкъшка, преди полицейската му карта да му издейства достъп.

— Добър вечер, сър — изрече полицаят с нотка на извинение в гласа си.

Джо Дартели кимна, въпреки че в цялата тази работа нямаше нищо добро. Един черен американец, проснат на тротоара, напиращи журналисти. Той закачи картата към яката на ризата си.