Читать «Верига от улики» онлайн - страница 2

Той мина през вратата на стаята, която служеше за пералня, движейки се гърбом, винаги по този начин, не изглеждаше, че беше в състояние да побегне напред, когато тя го преследваше. Той й позволяваше да го контролира. Шумът на пантите го издаде. Почувства как студена пот се стича по ребрата му, а гърлото му пресъхна: когато бягаше от нея, тя удряше по-силно.

Навън, както се виждаше от прозореца, бледнеещите слънчеви лъчи, задушени от облаци, промиваха хоризонта до въглено сиво. Двойка патици с проточени като стрели шии прелетяха на север над широколистната гора, където момчето си беше построило малка неудобна крепост високо в клоните на едно дърво. Лятно време то можеше да се крие там, но сега не беше лято и убежищата му ставаха все по-малко — тя ги знаеше всичките.

И сега той беше тук, в пералнята. Като в задънена улица. По-лошо: огромен куп от мръсни дрехи стърчеше от пластмасовия кош и въпреки че беше потънал в работа — като че ли без друго нямаше достатъчно повод да е побесняла — гледката, която представляваше тази мръсна купчина много вероятно щеше да прибави още нещо към наказанието.

Той протегна ръка към белината, защото му мина през ум, че би могъл да я хвърли в лицето й и да я ослепи, въпреки че сърцето му не му позволяваше да постъпи така, а освен това откри, че бутилката е абсолютно празна и суха. Заби очи в бутилката и си пожела, ако е възможно, по някакво чудо тя изведнъж да се напълни и да го спаси от гнева й.

Той се огледа и погледът му попадна върху една стая, която не предлагаше нищо повече от една задна врата, която водеше навън към студа. Ако излезеше там, тя щеше да удари ключа и да го остави навън. А ако това станеше и някой разбереше, тогава щяха да я приберат — такава заплаха беше отправяна неведнъж. Което пък на свой ред щеше да означава, че той ще живее с чичо си и ако момчето не грешеше, чичото се занимаваше с търговия на наркотици и отчасти с бандитизъм — италианец и горд поради това обстоятелство. Ходеше на църква два пъти седмично. Момчето не искаше нищо от това.

От другата страна на вратата ясно чу стъпките на майка си, които скърцаха над трохите по кухненския под с приближаването й. Понякога тя забравяше напълно за него само няколко минути след началото на преследването. Не днес, стана му ясно.

Звънецът на сушилнята се обади — динг! — и този зов съдържаше някаква магия. Сушилнята! Защо не? — запита се той. Без да мисли повече, отвори вратата и докато нейните стъпки приближаваха, лудо награби чистите дрехи и ги натъпка в синия пластмасов кош с пурпурните четирилистни детелини. Промуши единия си крак вътре в машината, но опари ръката си, когато докосна изпъстрената в сиво рамка на барабана. Започна да мисли дали да приеме всичко, което би могла да му причини, и реши мигновено, че всякакво изгаряне е по-добро от това. Сви се на топка, като коленете му се притиснаха в гръдния кош и заприлича на ембрион, белите му дробове започнаха да се пърлят от сухата метална горещина. Провря пръстите си в пластмасовата сива закопчалка на филтъра, монтирана на вратата, и я затвори тихо. Клик. Потрепери. Даже в пристъп на ярост тя имаше слонски слух.