Читать «Верига от улики» онлайн - страница 6

Двама униформени полицаи охраняваха петия етаж и Дартели обясни факта, че го спират за втори път, с бермудките си. Ковалски, който беше на мнение, че светът се върти около него, огледа критично одеждата на Дартели и информира с тежкия си акцент, характерен за Бронкс:

— Единственият свидетел е някакъв мургав наркоман отсреща на улицата. Ако искаш да направиш нещо, би могъл да го разпиташ.

Тялото на детектива Роман Ковалски беше покрито с твърде голяма растителност — рунтава, черна, къдрава, която стърчеше вън от ръкавите и яката му, веждите му се извисяваха внушително като два навеса над близко разположените му едно до друго черни очи. Брадата му се нуждаеше от бръснач, преди да е изминал половината ден. Беше прекалено суетен, за да си позволи да я остави да расте, но така щеше да си спести много време и усилия.

Ковалски дъвчеше дървена кибритена клечка. От джоба на полиестерната му риза се подаваше пакет цигари „Кемъл“ без филтър. Той излъчваше горчивата миризма на страстен пушач. Този човек имаше славата на второсортно ченге. Дарт не можеше да разчита на него. Ако стигнеше до края на някакъв случай, това ставаше или защото му е провървяло, или защото се е възползвал от услугите на издайник. Списъкът на успехите му беше повече от скромен. Той нарушаваше всички правила и винаги му се разминаваше, беше любимец на шефовете.

— Не съм дежурен — декларира Дартели.

— Че какво — възрази Ковалски раздразнено. — Ако си търсиш работа, разпитай свидетеля. Ако искаш да бъдеш свободен, върви си у вас. Какво ми пука от тая работа?

— Видях колата на Браг.

— Сега той се занимава със сцената на произшествието — поясни Ковалски, сочейки към стаята. — Слушай, ако не искаш да помогнеш в свободния си ден, това никак не ме вълнува. Но тогава по-добре изчезвай, ясно? Тъкмо по това вечерно време нямам настроение да те гледам как се перчиш.

— Отсреща на улицата? — попита Дартели. Искаше да погледне във вътрешността на тази стая и да поговори с Теди Браг. Трябваше да разбере докъде са стигнали до този момент. Тръгна обратно към асансьорите.

— Хубави бермудки, Дарт — се провикна Ковалски, употребявайки прякора му. — Изглежда, че си готов за почивка.

Джо Дартели, както беше с гръб към Ковалски, вдигна дясната си ръка и му показа средния си пръст. Дочу хихикането на Ковалски.

Беше добре — работата тази вечер тръгваше.

Свидетелят носеше шапката си поставена обратно, при което пластмасовата лента покриваше челото му. Тъмнозелените му абсурдно големи шорти се спускаха до средата на черните му глезени. Дарт показа значката си на полицая, който пазеше хлапака. Лицето на момчето се намръщи, а краката му се задвижиха тромаво, сякаш беше член на маршируващ оркестър. От черните набучени в ушите му слушалки се чуваше високият вой на рап музика. С приближаването си Дарт усети усилваща се миризма на марихуана. Направи знак на хлапака да зареже изкуството. Формално се представи като детектив Джоузеф Дартели от отдела за престъпления срещу личността от ХПД. Той направи това достатъчно близо до униформения, за да може последният да го чуе, и отбеляза името му в бележника си срещу съответната дата и час. Записа името на хлапака и прокара линия под цялата информация, изпитвайки чувство на досада от неприятностите, които съдилищата причиняват на хората.