Читать «Верига от улики» онлайн - страница 5

— Кой се занимава със случая? — попита Дартели.

— Ковалски — отговори полицаят.

Детективът кимна отново. Можеше да се очаква, помисли той. Когато работите тръгнат на лошо, рядко се случва да не стигнат така до края.

— Петият етаж — информира го полицаят.

Той чу сирената на приближаващата отдалече линейка и тя ставаше все по-силна и по-писклива, като че ли можеше да дойде навреме, за да спаси изстиващите останки, които изпълваха евтиния костюм, захвърлен кървав и обезобразен върху тротоара. За сцената подхождаха повече чувал за прибиране на трупа и автомобилът на съдебния лекар, а даже и тогава щяха да бъдат нужни лопата и маркуч.

Август в Нова Англия: не беше виждал туристически брошури, които да разнасят хвалби за това време.

Приближи асансьора с вкиснат стомах, което нямаше нищо общо със сандвича и горчицата, които беше нарекъл обяд. Състоянието на стомаха му представляваше резултат от отровна комбинация от страх и чувство на вина: още един. Изпитваше неотразим натиск върху слепоочията си, който причиняваше безжалостна остра болка, която сякаш пробождаше самия му мозък.

Спомни си за последното самоубийство, с което се беше занимавал преди три години, и последвалото разследване и дотолкова силно почувства как му се завива свят, че когато кабината на асансьора се раздвижи, той се подпря с ръка, за да запази равновесие.

Изпълних дълга си, си каза той при спомена за смъртта, която вестникът бързо нарече Ледения човек. Беше отвратителна зима със седемнадесет ледени и снежни бури, две виелици и десетдневен период, когато живакът нито за момент не стигна до пет над нулата. През март при разтопяването на една преспа се показа един замръзнал самоубиец — Ледения човек.

Действах според правилата, каза си той. Но знаеше добре истината: заради приятелството беше погледнал встрани. Беше разследвал, описал и класирал някои потенциално подозрителни улики, фактите относно които, свързани един с друг, изглеждаха близки със случая Леден човек — макар и косвено — като беше решил да не насочва вниманието на главния разследвач, детектива Роман Ковалски, върху тези улики. През последните две години вътре в себе си беше размишлявал върху това решение — сега той го поставяше под съмнение.

Не наруших закона. Това в крайна сметка беше най-важното за Дартели. Беше насилил закона може би до последна възможност, но беше останал в рамките му. Ако го откриеха, това можеше да му струва преназначаване или трансфер, но това беше работа, изпълнена с трудни преценки, и той беше направил своята, добра или лоша. Обаче разкриването на това второ и подобно на първото самоубийство прибави ново бреме към по-ранното решение. Дали не беше изтълкувал погрешно доказателствения материал? Дали решението му да го игнорира сега не създаваше възможност за още едно убийство? Въпреки климатичната инсталация, той започна да се поти отново, кашляше сухо и чувстваше болка в белите си дробове. Обвиняваше „Гранада Ин“. Това беше достатъчно прилична верига, но точно този хотел беше пълен боклук. Прякорът му беше „Де Нада“ — от нищо на испански.