Читать «Верига от улики» онлайн - страница 3

Той беше наследил същия този слух или може би това беше някакво качество, което се беше развило у него, но какъвто и да беше случаят, той я чу, когато тя бутна и отвори пружиниращата врата, чу как тя шляпна отново след нея като крило на огромна птица.

Сега можеше да си я представи така ясно, като че ли се намираше с нея в стаята. Мекото й гъбесто тяло, прегърбено и неподвижно, зашеметената й глава, извиваща се като на кукумявка, оглеждаща тъпо стаята, опитвайки се да мисли, но прекалено пияна, за да успее. Изчезването му щеше да я обърка — да я вземат дяволите. Ако той беше с късмет, тя щеше да започне да изпитва съмнения относно себе си. Щеше да забрави как така беше попаднала в пералнята като сомнамбул, който излиза от транс._Ушшш._ Шумът, който идваше от нея, докато минаваше покрай сушилнята, движенията й, тежки и неестествени. Сърцето му барабанеше болезнено в гърдите. Дробовете му пареха от горещината. Ушшш, роклята й премина отново наблизо. Той сграбчи здраво вратата в усилие да я поддържа затворена, за да не би тя да се опита да я отвори. Ако попречеше на намеренията й, тя може би щеше да се откаже.

В дробовете му се появи гъдел, парене и сърбеж едновременно. Това чувство се разпростря в гърдите му, дращеше вътрешностите на дробовете му и пробиваше дупка дълбоко в гърлото му.

— Къде си, Момче? — извика тя хрипкаво, задавяше се от напираща слуз.

Направи усилие да потисне неприятното чувство, като се опита да преглъща с гърло, оголено от изгарящата горещина, противопоставяйки се на импулса да кашля, за да не разкрие скривалището си. Гърдите му бяха в пламък, а ноздрите му широко отворени и му се струваше, че ако не се изкашля, дробовете му биха могли да се пръснат.

— Момче? — прогърмя гласът й само на няколко изпълнени с опасност крачки от него.

По лицето му се стекоха сълзи. Той издиша в дълго, контролирано усилие, което отказваше на тялото му всякакво право на кашлица. И когато отново пое въздух, той нападна гърлото му, все едно, че беше погълнал горящо масло.

Но тази болка беше толкова незначителна в сравнение с болката, която би могла да му причини, че той я прие с радост, като даже позволи на една самодоволна усмивка да го завладее в тъмнината. Той наистина беше хитър дявол, в което тя често го обвиняваше. И когато я чу да излиза енергично от стаята на път за друго място в къщата, където щеше да вилнее, докато припадне в някакво кресло или на кушетката, или даже на пода, той се мъчеше да разбере къде и как би могъл да открадне малко пари, за да я поукроти и да купи за себе си още една нощ на оцеляване.