Читать «Вечен живот» онлайн - страница 143
Кейт Тиърнан
А сега той ме целуваше, при това не по враждебен или страховит начин, а с топлина и нежност. В сеновала на конюшнята, посред нощ. Сценка, описана пълноценно от три думи:
Той се отдръпна назад и сведе блесналия си поглед към лицето ми, върху което несъмнено беше изписано смайване. Тъмнорусата коса падаше над челото му, а бузите му бяха зачервени. В този момент, най-сетне способна да се отърся от всичките си истерии и неврози, осъзнах, че той е по-секси, отколкото някога съм вярвала, че един мъж би могъл да бъде. И на всичкото отгоре бях абсолютно трезва, докато си го мислех. Гледах го, гледах устните му, гледах как гърдите му бързо се издигат и спускат. Бавно, сякаш ми даваше шанс да се възпротивя, той целуна наранената ми буза. Заболя ме мъничко, но не спирах да го гледам, неспособна да проумея случващото се, да призная пред себе си унизителната истина, че въпреки всичко аз действително го желая. Желая го повече, отколкото някога съм желала когото и да било в целия си предълъг живот. Той мушна пръсти в косата ми, повдигна леко главата ми и се приведе отново към мен.
— Целуни ме — промълви, загледан в устните ми. — Целуни ме.
Нервите в тялото ми започнаха да се разбуждат от вцепенението, така че пак усещах краката и гърдите си, ръцете и лицето си. Той отново притисна устните си към моите, силно и бавно, и докато мозъкът ми се опитваше да анализира невъзможността на случващото се, аз отвърнах на целувките му.
Бяха минали месеци, откакто бях целувала мъж за последно, да не говорим, че едва си спомнях онзи тип от лондонския склад. Дори не можех да си спомня последния път, когато бях целувала някого в пълно съзнание, напълно трезва и съвсем целенасочено. Сериозно ви говоря, наистина не можех да си спомня. Сигурно е било преди години, преди десетилетия. Беше… прекрасно. Не можех да повярвам, че мъжът над мен наистина беше Рейн.
Рейн мушна крака си между коленете ми и се притисна по плътно към мен, усещах топлината и тежестта на тялото му. Ново и уникално усещане. Другата му ръка се плъзна отстрани под пуловера ми. Той се отдръпна назад за секунда, погледна ме в очите и после устните ни отново се срещнаха в целувка. Ръцете ми бяха около врата му, кракът ми беше преметнат върху неговия.
Усещането бе… неописуемо. Тежестта му, ароматът на кожата му, косата му под пръстите ми, устните му върху моите, неговият дъх, който се сливаше в едно с моя… това беше най-прекрасното нещо, което ми се бе случвало от и аз не знам колко дълго време. Емоциите изпълваха гърдите ми — щастие ли бе това? — и аз се притиснах още по-плътно в него. Телата ни си пасваха идеално, сякаш бяха създадени едно за друго. Докоснах гладката тъмна кожа на гърдите му точно над копчетата на ризата и усетих колко е гореща.
О, ако беше мой…
Стиснах очи в опит да изключа съзнанието си, исках просто да се отпусна, да се оставя на възбудата и замайването. На щастието, което изживявах.
Той отдели устните си от моите и се плъзна надолу, за да целуне шията ми точно под челюстта.
