Читать «Вечен живот» онлайн - страница 135

Пламъците в камината затанцуваха диво и по килимчето пред нея се разпиляха искри, когато нещо с големината на зелка падна през комина в огъня и се изтърколи към средата на стаята.

Това беше окървавената отрязана глава на баща ми с полуотворени очи и уста.

Високият остър звук, изпълнил ушите ми, беше собственият ми писък.

В същия миг вратата най-сетне поддаде и из стаята се разлетяха парчета дърво и метал. Вътре нахлуха двама мъже, високи и широкоплещести, облечени в плетени метални ризници. Лицата им бяха боядисани в бяло, черно и синьо. Единият от тях нададе гърлен рев и вдигна брадвата си. Майка ми изкрещя някакви груби думи, думи, които ме накараха да се присвия и предизвикаха болка в ушите ми, думи на мрак, сила и гняв. Тя разтвори длани и ги насочи към мъжа и в същия момент наоколо се разхвърчаха метални брънки и пръски кръв.

Другият мъж се закова на място и извърна очи към спътника си, който бе свел невярващ поглед към тялото си, превърнало се в кървава каша. Майка ми го беше одрала жив с магиката си и той стоеше пред нас, останал без кожа, коса и дрехи. Единственото човешко в него бяха кръглите му очи, гледащи от кухините на покрития му с пулсиращи кървави мускули череп. Нашественикът падна напред, по лице, а брат ми Зигмундур изрева боен вик и се хвърли напред, размахал меча си. Той отсече главата му с един-единствен удар и после я изрита в другия край на стаята.

Бях на път да припадна. Отскубнах се от ръцете на Ейдис и Хаакон и изтичах при майка си, вкопчвайки се в полите й. Чувах нейде отдолу, от централната зала, как останалите нашественици крещят, чупят разни неща и палят дома ни.

Другият мъж изкрещя, вперил див поглед в майка ми, и вдигна тежкия си меч.

* * *

Отскочих задъхано назад, преглъщайки конвулсивно, а единият ми крак ритна купата за гадаене. Отново бях в Ривърс Едж, а сивкавата зимна светлина се процеждаше през прозореца. Огледах се панически наоколо и видях лицето на Солис, класната стая, оголените клони на дърветата отвъд стъклото. Стомахът ми се бунтуваше, а аз се борех със световъртежа, който вещаеше скорошен припадък. Разлятата вода беше намокрила крачола на дънките ми. Притиснах длан към очите си в опит да изтрия това, което току-що бях видяла.

— Настасия, какво стана? — извика Солис.

Застанала на ръце и колене, аз повърнах право върху купата за гадаене. Чувах се как вия сякаш някъде много отдалеч. Солис постави хладната си ръка върху челото ми, но аз я отблъснах и се изправих несигурно. Виеше ми се свят, гадеше ми се и бях скована от ужас, така че ми беше трудно да вървя по права линия, но въпреки това успях да стигна до вратата, отворих я и се затичах, доколкото можех, надолу по коридора. Изскочих насред студения следобеден въздух, неспособна да си спомня къде беше якето ми и осъзнавайки едва-едва къде се намирам в момента самата аз.