Читать «Вечен живот» онлайн - страница 133

Инси се обърна към Боз:

— Трябва да открием Насти — не чувах гласа му, но въпреки това разбирах какво казва. — Виж само какво шоу пропусна!

Самата мисъл, че онази Насти, която те познаваха, не би искала да пропусне нещо подобно, беше отвратителна и отблъскваща.

— Хубаво, Инси — заяви Сисили. — Писна ми вече от всичко това! Хайде да я намерим.

Боз кимна със сериозно изражение, все още загледан надолу в пропастта. После вдигна глава и погледна право в очите ми, все едно действително можеше да ме види, надвиснала над тях.

— Така е — каза той. — Време е да я намерим.

Изправих се в леглото си, борейки се за въздух, и натиснах ключа на лампата. Бях сама в стаята си. Все още се намирах в Уест Лоуинг. Случилото се току-що беше просто ново видение, от което разбрах, че някогашните ми приятели все още не знаеха къде съм. Въпреки това бях разпознала хълмовете и онзи път с много завои.

Боз, Инси и момичетата бяха в Калифорния. Те бяха дошли в Америка.

Двайсет и четвърта глава

Можех да усетя трудно прикриваното нетърпение на Солис.

Което, разбира се, само правеше нещата по-лоши. Опитах отново. Изпуснах въздуха от гърдите си, опитах да прогоня мислите си и да прочистя съзнанието си. Да постигна съвършена неподвижност. Нещо, което ми бе толкова неприсъщо, предвид начина ми на живот, колкото да разперя криле и да литна. Когато реших, че съм готова, погледнах отново в голямата купа с вода. Вдишване, издишване.

— Какво е водата? — попита той. Гласът му беше толкова тих, че едва го чувах.

Спомних си думите му и промърморих:

— Водата е живот и смърт, светлина и мрак, твърдост и мекота. Водата е минало, настояще и бъдеще. Тя е течна, твърда и газообразна. Тя е нежна като дъжд и ужасяваща в разрушителната си мощ. Тя е всезнаеща и разкрива дори най-добре пазените тайни. — Вдишвах и издишвах, опитвайки да се движа възможно най-малко. — Водата ми разкрива истините за самата мен.

Зачаках. Това беше третият ми опит. Гадаенето с помощта на вода по идея трябваше да бъде по-лесно от другите методи за гадаене, но въпреки това изискваше известни умения. От мен се очакваше да ги овладея. Само дето продължавах да се дъня.

Зачаках, загледана в неподвижната повърхност. За момента всичко, което бях видяла, се ограничаваше до следното: вода. Мокра купа. Бях застанала на колене, а краката ми бяха студени и изтръпнали. Бях гладна. Осъзнах, че мозъкът ми изобщо не е прочистен от мисли, а на всичкото отгоре не бях и неподвижна. Да не говорим, че имаше толкова много неща, които не исках да видя. Солис щеше да ме убие.

Внезапно примигнах. В купата започнаха да се оформят блещукащи образи, наподобяващи отражения в огледало.

— Виждам нещо във водата — прошепнах, без да движа устни.