Читать «Вечен живот» онлайн - страница 124

Уф. Всъщност така и не бях разказвала тази история на никого. Държах я погребана в продължение на четиристотин години заедно с други кошмарни спомени, които в момента се носеха към повърхността на съзнанието ми, подобно на мехурчета в кипяща течност.

Ривър се опита да срещне погледа ми, но аз бързо сведох глава и се заех старателно да обирам яхнията от купичката си с нов залък хляб.

— Така или иначе, Рейн е на двеста шейсет и седем — добавих. — Значи не е бил той. Просто някой, който, нали разбирате, е изглеждал точно като него. Или пък мозъкът ми прави някакви номера и е вмъкнал лицето на Рейн в онзи спомен. Беше… странно.

Учителите се умълчаха за известно време и аз останах с впечатлението, че се споглеждат над главата ми.

— Някой тук държал ли се е зле с теб? Ядосвала ли си някого? — Младоликото лице на Солис беше загрижено.

— Отговорът на така поставения въпрос е „не“ — промърморих. — Искам да кажа, че не се е случвало нищо сериозно. Смятам, че Нел определено не ме харесва, но това си е нещо като вражда между ученички, нали разбирате? — Тогава обаче ми хрумна още нещо. — Въпреки че Рейн ми каза да си вървя през първия ми ден тук.

— Казал ти е да си вървиш? — Ривър повдигна тъмните си вежди.

Прииска ми се да си бях държала устата затворена. Сега се чувствах като порта. Нещата ставаха все по-хубави и по-хубави.

— Е, това стана през първия ми ден тук. Никой не вярваше, че мога да остана. Не е като да притежавах аура на доброта и послушание по онова време, нали така?

Ривър се усмихна.

— Всъщност не е ясно дали я притежавам и в момента — почувствах се длъжна да добавя. Не исках да ги разочаровам или изненадам прекалено много, ако в един момент просто ми писнеше и се върнех на еднопосочния си път към ада. — Така или иначе, Рейн се чувства призван да бъде добър и да пречиства ежедневно душата си. Не би искал да изгуби кармичния си прогрес, като направи нещо подобно. Нали? — Погледнах към Ривър и останалите. Те кимнаха бавно и замислено. — А какво точно имахте предвид под сигнатури одеве?

— Магиката е нещо много лично и интимно — отговори ми Ан. — Всеки човек твори магика по свой собствен начин. Вече сме говорили за тези неща, хората развиват различни модели на заклинания, които са успешни и работят за тях. Въпрос на индивидуален избор е какви руни или магически символи ще използваш, с кои елементи ще работиш, дали ще се спреш на лунни заклинания, слънчеви заклинания, заклинания на вятъра или на водата. След като си творил магика с някого достатъчен брой пъти, често можеш да разпознаеш заклинанията на този човек, защото те носят отпечатъка на личността му, неговите вибрации.

— Някои хора дори целенасочено вплитат собствената си сигнатура в своите заклинания — добави Ашър. — Те са горди от това, което са сътворили, или искат да изпратят предупреждение. Така че името им на практика е вградено в самото заклинание.