Читать «Вечен живот» онлайн - страница 126

Ривър поклати глава, без да откъсва очи от мен:

— Като изключим приятеля й Иносенсио? Както и Боз, след като именно той го спомена. Не мисля. Тя е прекалено неизвестна, прекалено необразована. Да, притежава сила, но е неспособна да направи каквото и да е било с нея. Тя просто не знае достатъчно.

— Ехо, аз все още съм тук — обадих се.

Без никакво предупреждение Ривър вдигна ръка и допря пръсти до слепоочието ми. Какво правеше? След миг… я почувствах.

Почувствах съзнанието й. В продължение на няколко секунди се наслаждавах на усещането, после осъзнах какво може да означава това и бързо затворих съзнанието си, издигнах край него всички стени, за които можех да се сетя. Тя беше права, аз бях необразована, нямах представа как да направя каквото и да било, но въпреки това панически започнах да изпращам сигнали на мозъка си: Защити ce!

Очите на Ривър леко се разшириха и тя отдръпна ръката си.

Опитах се да се престоря, че нищо не се е случило.

— Да не би да имам температура? — попитах максимално небрежно.

Тя поклати глава.

Същата вечер и четиримата учители поставиха магически знаци за защита върху тялото ми, начертавайки ги с пръсти върху челото, ръцете и гърба, както и над сърцето ми. Солис и Ан ме изпратиха до стаята ми и направиха още заклинания върху рамката на вратата, самата врата, вътре в стаята и над леглото ми.

— Ами в банята? — попитах нахално. — Може да падна от тоалетната и да си счупя врата.

Май не намериха шегата ми за смешна.

— Знаеш ли как да правиш заклинание за заключване на врати? — попита ме Ан.

Опулих се:

— Ама и такова заклинание ли има? Исусе Христе! Можехте да ми го кажете още преди месец.

Ан и Солис се разсмяха. После тя ми показа едно простичко заклинание, което, според собствените й думи, не можеше да спре разбеснял се бик, но щеше да спре всеки, които се опиташе да влезе без мое позволение. Беше елементарно и аз разпознах структурата на заклинанията за начинаещи от часовете на Ашър. Дори и най-простото заклинание обаче трябваше да бъде ограничено до време, място, човек, ефект… всички онези неща, за които просто нямах търпение и като цяло ме изнервяха жестоко.

Въпреки това ненавиждах липсата на възможност да си заключа вратата. Така че ако можех да заместя липсващата си ключалка с магика, щях да науча как се прави. Ан ми обясни нещата два пъти и най-накрая кимнах разбиращо. После тя излезе от стаята и изчака в коридора. Много бавно и старателно, чувствайки се като умствено изостанала, произнесох думите и направих съответните жестове.

— Готова съм — провикнах се най-накрая. Бях изтощена, все едно бях тичала по цялата дължина на Бруклинския мост.

Ан се опита да влезе. Видях как бравата се завърта.

— Не мога — заяви доволно тя. — Колкото повече сила влагам, толкова по-трудно ми става. Добра работа!

Бях абсурдно доволна от себе си, но доброто ми настроение бързо се изпари, когато си спомних, че правя всичко това, защото някой от хората тук ме мразеше и в червата.

Това определено можеше да скапе възбудата от добре свършена работа.