Читать «Вечен живот» онлайн - страница 122

— Още заклинания — отговори ми Ашър. — Много по-мрачни. И по-силни.

Не съм някакъв гений. Смятам се за доста умна и освен това имам много добро чувство за ориентация, което често ми е било от полза, но не съм гений. Така че ме е срам да си призная как едва тогава осъзнах с пълна сила, че някой бе сторил всичко това преднамерено. Не просто заклинанията по вратата, ами и по-лошото нещо вътре. Някой тук искаше да ме нарани. Усетих как страхът, който ме бе преследвал, откакто бях напуснала Лондон, се завръща с пълна сила. Дали някой се беше промъкнал тук? Не виждам как би успял. Което означаваше, че става дума за един от хората в тази къща. Може би Нел? Явно й се пречках, докато пърхаше край Рейн като пчеличка около цвете. Или пък беше някой друг? Супер, просто супер.

Ривър и Ашър провериха околните врати. Бяха чисти.

— По-късно ще направим по-мащабно прочистване — заяви Ривър. — Нека обаче първо да махнем тези.

— Магически „Мистър Пропър“? — попитах в жалък опит да се пошегувам.

Усмивката на Ривър изглеждаше очарователно нормална.

— Нещо такова.

Ан се качи, за да ни извика на вечеря, и очите й направо щяха да изскочат, когато Ашър й обясни какво става. Тя ужасено местеше поглед от него към мен. Всичко, което каза обаче, беше едно „Хмм“, след което се завъртя и слезе обратно по стълбите.

Ривър и Ашър направиха заклинания, за да премахнат ефекта на тези, които бяха хвърлени пред или вътре в стаята ми. Двамата стояха, опрели челата си, и мълвяха думи. Понякога заедно, друг път само единият от тях. Отне им няколко минути. Хрумна ми, че сигурно правят заедно магии от години, може би дори от десетилетия. Не знаех от колко време са заедно. Ривър най-вероятно беше по-стара от Ашър, но нямах представа с колко. Тя беше най-старият безсмъртен, когото познавах или за когото бях чувала. Чудех се дали е единствена. Не, разбира се, че не — та нали ми беше казала, че най-големият й брат е кралят на тяхната династия. Трябваше да има и други.

В един момент тихото припяване на Ривър и Ашър престана, двамата отвориха очи и се отделиха един от друг.

— Би трябвало да сме готови — обяви Ашър. — Имаше наистина гадни неща.

— Като например? — попитах, докато Ривър протягаше ръка, за да отвори вратата.

Ашър сви рамене, след което последва Ривър в стаята ми. Признавам си чистосърдечно, че се замотах за малко отпред, за да видя дали няма да попаднат в мечи капан, от тавана върху главите им няма да се изсипят паяци, или пък телата им няма да избухнат в пламъци. После подадох глава през вратата.

— Всичко е наред — повика ме Ашър. — Можеш да влезеш.

— Сигурен ли си? — Кога точно се бях превърнала в такава пъзла? Когато започна да ти пука какво точно ще се случи с теб, отговори тих гласец в главата ми. Както обикновено, му казах да млъква.

Ривър беше духнала още прах върху вътрешната страна на вратата и видях, че тя също е покрита с бързо избледняващи символи. Ашър прокара ръце под дюшека ми, обърна възглавницата и дори коленичи и надникна под леглото. Кога за последен път бях мела праха тук?