Читать «Вечен живот» онлайн - страница 121

— Хм — промърмори Ривър, докато оглеждаше вратата ми.

На долния етаж вечерята вече беше готова. Стомахът ми куркаше. Чувствах се като най-голямото мрънкало на света.

— Няма нищо, сигурна съм — промърморих. — Въобразила съм си нещо.

— Не — заяви Ривър. — Не си.

— Не виждам нищо — настоях.

Тя ме погледна:

— Обаче си почувствала нещо. Нещо те е накарало да не влезеш.

Звучеше глупаво. Кимнах. Сега, когато се страхувах от толкова много неща (от Инси, от Рейн, от мрака, от самата мен, от миналото ми), виждах опасности навсякъде.

Ривър бръкна в джоба си и извади оттам малка и изящна сребърна кутийка, върху чийто капак беше гравирана ловна сцена. Помислих си, че сигурно е събирала разни сребърни изделия с векове. Вътре в кутийката имаше някакъв ситен сиво-зеленикав прах и малка сребърна лъжичка.

— Развален кокаин? — предположих.

Тя поклати глава, взе лъжичката и загреба малко от праха. Промърмори няколко думи, след което вдигна лъжичката пред устните си и духна силно. Прахът се понесе във въздуха към вратата, а аз бързо отстъпих назад и ахнах. По цялата рамка бяха изписани символи, които, докоснати от праха, започнаха да излъчват слаба сребриста светлина. Някои от тях бяха руни, но нямах представа какво представляват повечето.

— Какво е всичко това? — възкликнах.

Ривър оглеждаше внимателно символите.

— Магически знаци. Заклинания.

Тя коленичи и ги проследи с пръст.

— Заклинания за какво?

— Не са много могъщи — каза Ривър, докато се изправяше. — Също така не са смъртоносни. Основната им цел е да бъдеш сполетяна от лош късмет. Да се спънеш и да си счупиш глезена, да си загубиш ключовете, да прегориш яденето в кухнята или да претърпиш лека катастрофа с колата си. Такива неща. — Тя наклони глава на една страна и се замисли. — Хм.

— Значи това съм почувствала? Тези… заклинания? И те щяха да ми окажат влияние, ако бях прекрачила прага?

Кой би могъл да направи нещо подобно? Ривър беше казала, че ще омагьоса мястото така, че Инси да не може да ме открие. Така или иначе се съмнявах, че той знае подобни заклинания. Може би Рейн? Кой друг? Нел? Беше бясна тази сутрин, когато Рейн откачи.

Ривър кимна:

— Те щяха да подействат на първия човек, който мине през тази врата. Трудно ми е да повярвам, че си ги доловила — излъчването им е доста слабо. — Тя замълча за момент със замислено изражение. — Чудя се… мисля, че Ашър ще може да ми помогне с това.

Като по сигнал, чухме някой да се изкачва по стълбите и няколко секунди по-късно Ашър се появи в коридора.

— Трябвам ли ти за нещо? — попита той.

Ривър бързо го въведе в ситуацията. Ашър изглеждаше изненадан, когато видя магическите символи, и още по-изненадан, когато Ривър му каза, че съм ги почувствала.

Той остана смълчан около минута, смръщил черните си вежди и поглаждайки късата си брада. Най-накрая вдигна поглед.

— Вътре има нещо. Тя е усетила него.

— Нещо вътре? — повторих. — Като например тигър? Какво има вътре? Това си е моята стая!

— Добре, нека ги развалим — каза Ривър делово.

— Какво има вътре? — този път почти изкрещях. Амулетът ми беше в тази стая.