Читать «Вечен живот» онлайн - страница 119

Сега вече всички ме гледаха. Присвих се безпомощно без никаква идея какво точно се бе случило. Рейчъл помоли Ан да й подаде чиния и лека-полека всички започнаха да се държат нормално. Джес и Брин бързо събраха цепениците и ги поставиха в щайгата до камината. Чувствах погледите на Ашър и Солис върху себе си, но механично си взех малко храна и седнах в края на пейката до Джес, който ми изсумтя едно „Добро утро“. Промърморих нещо в отговор, докато мозъкът ми работеше трескаво.

Русоляво белите ми коси бяха нещо характерно за Севера и особено за моето семейство и хората от селото ми. Дали Рейн ги беше разпознал, осъзнавайки значимостта на този цвят?

Повъртях тази мисъл из главата си в продължение на една трескава минута, но после си спомних, че беше гледал как корените на косата ми прорастват в продължение на цели пет седмици. Самият той ми бе обърнал внимание на бялата ми скунксова лента.

Какво ставаше в такъв случай?

Оказа се, че ще трябва да отида на работа, преди да разбера. Рейн и Ривър така и не се върнаха на закуска, така че в крайна сметка се качих на разнебитената си кола и отидох в града.

Време беше да се съсредоточа върху работата, да бъда в настоящето и да живея за мига. По-късно щях да се притеснявам за Рейн.

Старият Макинтайър огледа косата ми, но не каза нищо.

— Дойде нова доставка от… дамски продукти — излая той. — Върви и ги подреди в специалната ни секция.

Той ми се намръщи, след което се обърна и се отдалечи. Ухилих се накриво. Една от промените, които двете с Мериуедър бяхме направили, бе да групираме „дамските продукти“ на едно място. По време на това ни занимание бях установила, че най-лесният начин да накарам стария Мак да ни остави на мира, бе да му покажа пакет с дамски превръзки и да го попитам за цената им.

Замъкнах големите пластмасови кошове до специалната ни секция, вече нетърпелива да разкажа историята на Мериуедър. Някъде около обяд почувствах, че някой ме гледа. Вдигнах очи, видях Дрей и се намръщих.

— Защо не си на училище?

Тя ми се намръщи в отговор.

— Вече завърших.

Изправих се и се протегнах, след което хвърлих една празна картонена кутия в коша за боклук.

— Не си, лъжкиня такава. Няма начин да си на повече от шестнайсет.

— На седемнайсет съм. И какво ти пука всъщност? И ти не си на училище, а най-вероятно също си на толкова. Или на осемнайсет?

Забелязах, че киселото й изражение този път не е част от обичайната й бунтарска маска, и погледнах по-внимателно, за да установя, че Дрей държи в ръце тест за бременност.

Тя проследи погледа ми и издаде напред брадичка.

— Кой от тези е най-евтиният?

Огледах цените.

— Този — посочих. После ми хрумна нещо. — Тоалетната е ей там. Върви да си го направиш.

Тя отстъпи крачка назад, готова да откаже, но се поколеба.

— Действай — настоях. — По-добре е да го направиш сега, докато съм тук, отколкото сама вкъщи.

За части от секундата видях как маската й на нахакано момиче се пропуква и зърнах уплашената тийнейджърка под нея. Страхът й взе надмощие и тя бързо тръгна към обществената тоалетна. По закон бяхме задължени да имаме такава, въпреки че нямах спомен някой клиент да я е използвал досега. Познайте обаче кой трябваше да я лъска ежедневно. Правилно.