Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 81
Лейни Тейлър
Те си отпочинаха, нахраниха се и събраха каквото беше останало от арсенала на кирините, отдавна плячкосан от търговците на роби. Ейгър претопи казаните и сечивата, за да ги превърне в остриета, а звукът от неговите чукове се сля с шумовете на планината. Някои от воините бяха заети да подменят старите пера на стрелите, но за повечето нямаше занимание, а тяхното безделие можеше да бъде опасно. Нямаше признаци за открита неприязън, но ангелите, разгневени, че нито един от зверовете не е наказан за престъпване на обещанието, се оплакваха, че усещат омаломощаващата магия на хамсите, която прониквала през стените до тях.
Химерите, макар да помнеха ясната команда на своя генерал, намериха повече от една причина да се проснат уморено на земята с опрени о скалата длани, уж търсейки опора. Малко вероятно беше магията на хамсите да проникне през камъка, но това не пречеше да опитат. „Черноръки касапи“, така наричаха извънбрачните и мърмореха под нос как ще отсекат ръцете им и ще ги изгорят.
На всичкото отгоре, освен общото смущението и опитите да го прикрият, дойде и онова отчаяние, което дълбаеше до кухо всеки от тях и което все още кънтеше като заглъхващ барабанен зов и у химери, и у ангели. Никой обаче не приказваше за него, а го криеше като лична слабост. Тези воини може би никога не бяха изпитвали такова дълбоко отчаяние като онова, което почувстваха малко по-рано, но те определено изпитаха отчаяние.
А подобно на страха, то винаги, неизменно винаги се изстрадваше в самота.
- Е? - попита Исса, когато Кару се завърна, сама, в селището. Изостана далече зад Тиаго, Тен и Лиссет, защото й додея от тяхната компания, ето защо Исса беше излязла да я пресрещне при завоя на скалния коридор. - Как мина?
- Точно както очакваше - отвърна Кару. - Кръвожадност и бабаитлък.
- От всички ли? - уточни Исса.
- От повечето. - Избягваше да погледне Исса в очите. Това не беше истина. Нито Акива, нито Тиаго бяха се държали така, но резултатът беше същият. Разтърка очи. Боже, колко уморена се чувстваше. - Готви се за война.
- Значи ще се бием тогава. Хубаво. Най-добре да се захващаме за работа.
Кару изпусна тежка въздишка. Имаха време само до зазоряване. Колко възкресявания можеха да направят дотогава?
- Какъв смисъл има от още една шепа войници при сражение като това?
- Ще направим каквото ни е по силите - каза Исса.
- Само това ли ни остава? Защо военните вземат решенията вместо нас.
Исса остана смълчана за миг. Все още се намираха в покрайнините на селището, при острия завой на коридора в скалите, след който започваха обиталищата, а пътеката продължаваше чак до „площада“.
- А ако бяха оставили художниците да планират всичко? - нежно попита Исса.
Кару стисна зъби. Даваше си сметка, че не е предложила никакво алтернативно решение на военния съвет. Спомни си подигравката на Лираз: „Защо просто не отидем при Яил и не го помолим да си ходи?“ Де да можеше.
