Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 82

Никакъв шанс обаче.

- Тогава не знам - призна с горчивина и пое с тежки стъпки по коридора. - Спомняш ли си рисунката, която веднъж направих за едно домашно? Трябваше да изобразя представата си за войната.

Исса кимна.

- Добре си я спомням. Дълго я обсъждахме, след като си тръгна.

Тогава Кару беше нарисувала двама мъже със зверски вид, седнали един срещу друг на една маса, а пред всеки от тях имаше огромна паница с... хора. Сгърчени дребни крайници, сгърчени дребни личица. Мъжете бодяха с вилици - всеки в паницата на другия, - освирепели от глад, пъхайки хапка след хапка от хора в зейналите си усти.

- Идеята ми беше, че който пръв изпразни паницата на другия, печели войната. Нарисувах това още преди да разбера за съществуването на Ерец, за войната тук или пък за ролята на Бримстоун в нея.

- Душата ти е помнела всичко - каза Исса. - Дори съзнанието ти да не е знаело.

- Възможно е - допусна Кару. - Все за тази рисунка си мислех по време на военния съвет и какъв е нашият дял във всичко това. Ние мамим. Постоянно пълним паниците, а чудовищата непрекъснато бодат с гигантските вилици вътре - благодарение на нас за тях винаги има ядене. Никога не губим, но и не печелим. Само дето постоянно умираме. Това ли е нашата работа?

- Това правим - поправи я Исса, поставяйки хладната си ръка върху нейната. - Сладко момиче - каза. Толкова беше прелестна, с лице като ренесансова мадона. - Знаеш, че Бримстоун имаше много по-големи надежди за теб.

В езика на химерите местоимението ти имаше единствено и множествено число и сега Исса използва множественото число. Бримстоун имаше много по-големи надежди за теб, в множествено число.

За теб и Акива. Кару помнеше Бримстоун да й признава - на нейното Мадригал-аз, в тъмничната килия малко преди да я екзекутират - как единственото, което го крепи да си върши работата век след век, е вярата, че така помага на химерите да не изчезнат от лицето на света... „Докато светът не се преправи.“ Сега Кару полека го повтори, като ехо на онова, което той й каза тогава.

- Той самият не можеше да го постигне - каза Исса, също толкова полека. - Както и Войнолюбеца. Тиаго със сигурност никога не би успял. Но ти би могла. - Отново ти в множествено число.

- Не зная как да го постигна - каза тя на Исса, сякаш споделяше с нея ужасна тайна. - Ето ни сега тук, химери и серафими, уж заедно, но не същински. Те все още жадуват да се избият едни други и някой ден може да го направят. Това изобщо не е един нов свят.

- Вслушай се в инстинктите си, сладко момиче.

Кару се изсмя, смехът й излезе треперлив от изтощение.

- Ами ако инстинктът ми подсказва да ида да се наспя и да се събудя чак когато всичко това е приключило? В двата свята отново има ред, порталите са затворени, всеки е от правилната страна, Яил е победен и няма повече война.

Исса само се усмихна.

- Едва ли ще искаш да проспиш всичко това, любима - каза. - Живеем в изключителни времена. - Усмивката й отначало беше угодническа, после стана дяволита. - Или поне ще бъдат, когато ти изнамериш начин да ги направиш такива.