Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 77
Лейни Тейлър
Когато разговорът задълба в подробности около атаката, Кару продължаваше да се чуди: каква беше тази искра? Каква ли идея му е хрумнала?
Наблюдаваше го и постоянно си задаваше същия въпрос, признавайки пред себе си, че тайно се е надявала да е някакъв изход от ситуацията, защото с всяка изминала минута й ставаше все по-ясно, че поне в едно серафпмп и химери са единни. И двете страни бяха еднакво незаинтересувани - личеше и от плана им - как ще се отрази тази атака върху света на хората.
Кару се опита да изкаже гласно тази своя тревога, докато военният съвет продължаваше да заседава, но така и не успя. Лираз, както й се стори, целенасочено я прекъсваше всеки път; докато допреди малко мненията на двете се срещнаха в едно гръмко не, то сега, изглежда, радикално се разминаваха. Лираз жадуваше кръвта на Яил. Нея не я беше грижа кого още ще опръска тя.
- Чуйте всички - обади се най-накрая Кару, настоятелно, щом усети, че са готови да постигнат съгласие. Наистина беше същинско чудо, че този съвет изобщо стигна до някакво съгласие, но това приличаше на
- Не ни е грижа какво ще си помислят хората за нас - прекъсна я Лираз. - И това не е карнавал, а нападение от засада. Влизаме и излизаме. Бързо. Опитат ли да му помогнат, тогава и те стават наши врагове. - Тя вече беше опряла длани о каменната маса; с тези думи се готвеше да се изправи със замах. О, да, тя беше готова за кървавата баня.
- Този бъдещ враг, когото ти явно приемаш твърде лекомислено - каза Кару, - притежава... -Искаше да каже, че има смъртоносни стрелкови части, ракетоносачи и бойни самолети. Спираше я обаче една дребна подробност - в нито един от езиците на Ерец нямаше думи за тях. - Оръжия за масово унищожение - каза вместо това Кару. Този превод беше съвсем точен.
- Ние също - отговори Лираз. - Ние имаме
Тонът й беше толкова студен, че Кару замълча.
- Какво искаш да кажеш с това? - попита след малко и гласът й изригна от гняв. Всъщност добре знаеше какво има предвид Лираз и това я потресе. Тя беше стояла сред пепелищата на Лораменди. Даваше си сметка на какво е способен огънят на серафимите. Мигар това беше същата Лираз, която съвсем наскоро използва огъня си да стопли Зузана и Мик, а сега заплашваше да изпепели с него света?
Тогава се намеси Акива.
- Няма да се стигне дотам. Те не са наши врагове. Трябва да се ръководим от принципа да допускаме колкото се може по-малко странични жертви. Ако хората се превърнат в марионетки на Яил, ще го направят поради невежество.
Това беше слаба утеха.