Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 76

- Защото ние сме по-бързи от вас - обади се Орит, самото презрение. - Но, изглежда, имате нужда от още доказателства за това.

При тези думи Тен беше готова да й се нахвърли през масата с оголени зъби и примирието щеше да е навеки провалено.

- Вашите стрелци трябва да отговарят за това, не ние.

- Това беше при самозащита. Щом насочихте хамсите си срещу нас, ние бяхме освободени от дадената дума.

Нима?! На Кару й се искаше да закрещи. Нима нищо не бяха научили?! Приличаха на същински деца. Капризни и смъртоносни деца.

Достатъчно. Това не беше крясък и не идваше от Кару. Ръмженето на Тиаго беше ледено и заповедно, разцепи въздуха между настръхналите един срещу друг воини и ги прати обратно по местата. Тен сведе глава пред своя генерал.

Орит святкаше гневно с очи. Тя не беше красива като Лираз или като повечето ангели. Чертите бяха неправилни, лицето - кръгло, а носът й беше счупен отдавна, смазан в основата от някакъв тъп предмет.

- Ти ли решаваш кое е достатъчно? - обърна се тя към Тиаго. - Аз не мисля така. - После премести поглед към своите. - Нали се споразумяхме да не предприемаме нищо, докато не се убедим в тяхната добра воля. Аз обаче не виждам тук добра воля. Пред мен има зверове, които ни се присмиват в лицата.

- Не - отвърна Тиаго. - Нищо подобно не виждаш.

- И се моли никога да не го видиш - услужливо допълни Лиссет.

- Казах, че ще накажа всеки воин или войници, които престъпят моята заповед - продължи Тиаго, сякаш Лиссет изобщо не беше проговорила. - И ще го направя. Но то не е за да ви умиротворя и вие няма да присъствате.

- Тогава как ще разберем, че е изпълнено - настоя Орит.

- Ще разберете - гласеше отговорът на Вълка, натежал от заплаха, както беше разговарял по-рано и с Кару; в него нямаше и следа от покаяние.

На Елион обаче това не му стигаше.

- Ние не можем да разчитаме на тях в битка - обърна се той към останалите. - Можем да се бием срещу Яил и без да смесваме батальоните си. Те ще слушат своя командир, ние - нашия. Ще останем разделени.

Тогава Лираз, загледана замислено в химерите, се обади.

- Даже един чифт хамси в батальон са способни да омаломогцят Доминиона и да ни осигурят предимство.

- Или нас да омаломогцят - възрази Орит. - И да ни отнемат предимството.

Кару погледна към Акива и видя как в очите му припламна искра - признак за внезапно осенила го идея, - затова, когато той рязко се намеси в разговора, очакваше да я сподели. Той обаче не го направи.

- Лираз е права - каза само. - Но и Орит също има право. Може би е още рано да се говори

за обединяване на батальоните. Засега ще отложим този въпрос.