Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 74

Всичко вървеше толкова добре, колкото и трябваше да се очаква.

- Аз съм за решителни действия. - Това беше Елион, братът, заел мястото на Хазаел до Акива. Той и още двама - Бриатос и Орит - представляваха извънбрачните, заедно с Акива и Лираз. Тиаго и Кару бяха придружени от Тен и Лиссет.

- А решителни действия са...? - попита Вълка.

Отговорът на Елион прозвуча така, сякаш това беше очевидно.

- Затваряме порталите. Нека хората да се оправят с Яил.

Какво?!

Не това очакваше Кару.

- Не - избъбри тя, макар да не беше нейна работа да отговаря.

Лираз се възпротиви в същия момент и думите на двете се сблъскаха във въздуха. Не. Разположени в двата противоположни края на масата, те кръстосаха погледи - очите на Лираз присвити, Кару внимаваше да изглежда неутрална.

Не, те нямаше да затворят порталите между двата свята, хващайки в капан Яил и неговите хиляда воини от Доминиона от другата страна, та хората да се „оправят“ с тях. По този въпрос бяха на едно мнение, макар и поради различни причини.

- Аз ще се разправям с Яил - каза Лираз. Изрече го тихо, почти беззвучно. Прозвуча сякаш лишено от категоричност, но и неоспоримо като отдавна наложен факт. - Каквото и друго да става, това е сигурно.

Лираз беше водена от жаждата за отмъщение и Кару не можеше да я вини за това. Тя беше видяла мъртвото тяло на Хазаел, поко сената от скръб Лираз, както и Акива до нея, също толкова съсипан. Тази гледка сякаш я изтърбуши, макар в момента самата тя да се намираше на дъното на кладенец от черна мъка. И тя искаше Яил мъртъв, но не това беше единствената й грижа.

- Не можем да оставим това на хората - каза тя. - Яил е наша грижа.

Елион вече имаше готов отговор.

- Ако онова, което ни разказа за хората и техните оръжия, е вярно, тогава за тях ще е лесна работа.

- Така е, но само ако видят в тяхно лице враг - оспори Кару. „Грандиозното шествие“ на Яил беше много хитър ход. „Ще ни почитат като богове“, беше казал Яил на Акива и Кару не се съмняваше в това. Ето защо продължи, обърната към Елион. - Представи си твоите звездни богове да се спуснат от небето и да застанат пред теб, от плът и кръв. Как точно ще се „оправии?⁴ с тях тогава?

- Предполагам, че ще им дам всичко, което пожелаят - отвърна той и добави с пъклена, неоспорима логика, - ето защо трябва да затворим порталите. Нашата първа грижа трябва да е Ерец. И тук имаме достатъчно работа, дори без да разпалваме война в свят, който не е наш.

Кару поклати глава, но думите му я свариха неподготвена и за миг не намери какво да отговори. Той беше прав. Задължително беше да попречат на Яил да пренесе човешките оръжия в Ерец и най-простият начин да го постигнат бе като затворят порталите.

Но предложението му беше недопустимо. Кару не можеше просто да загърби човечеството и неговия свят, особено след като тя беше първопричината за грандиозния карнавал на Яил. Нали тя докара гнусния Разгут обратно в Ерец и го пусна на свобода с опасното познание, което притежаваше - за военно дело, религия, география -, а той го положи в краката на Яил. Вината всичко да се стовари върху света на човеците беше нейна, все едно със собствените си ръце беше създала тази двойка нечестиви ангели.